Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 308

Намести триногата. Изминали бяха вече пет месеца, откак Встим стана неин бабск, а тя — негова ученичка. Беше добър с нея. Не всички бабски бяха такива. Според обичая, Встим беше за нея повече от майстор; юридически, той беше и неин баща, докато не дойдеше време да обяви, че тя вече е готова да стане пълноправен търговец.

Наистина много й се щеше Встим да не отделя толкова време за пътешествия до такива странни места. Славеше се като голям търговец, та Рисн беше заключила, че големите търговци посещават екзотични градове и пристанища. А не пътуват до разни пусти ливади в изостанали краища.

Щом нагласи триногата, Рисн се върна в колата да вземе фабриала. Задната част на фургона беше изработена с дебели стени и таван, за да се ползва като скривалище по време на буря — дори и по-слабите бури в Запада бяха опасни, поне докато човек не е преминал през проходите и не е навлязъл в Шиновар.

Забърза обратно към центъра на поляната, понесла кутията с фабриала. Плъзна настрани дървения капак и извади отвътре големия хелиодор. Бледожълтият скъпоценен камък с диаметър поне два инча се намираше в метална рамка.

Сложи го върху триногата, после завъртя разни копчета и насочи фабриала към хората в кервана. После домъкна едно столче от фургона и седна да наблюдава. Удиви се колко много плати Встим за този апарат — беше една от последните новости и от него се очакваше да предупреждава за приближаването на хора. Нима това наистина беше толкова важно?

Седеше и гледаше дали скъпоценният камък ще заблести по-силно. Особената шинска трева се поклащаше на вятъра и упорито отказваше да се прибере даже и при най-силните пориви. В далечината се издигаха белите върхове на Мъгливите планини, които заслоняваха Шиновар. Бурите се разбиваха в тези планини и отслабваха, затова Шиновар беше сред изключително малкото места по цялата планета Рошар, където те нямаха власт.

Тук-там из полето растяха особени дървета — с прави стволове, неподвижни, прилични на скелети клони, пълни с листа, които не се прибираха от вятъра. В целия пейзаж имаше нещо нереално, сякаш беше мъртъв. Нищо не се движеше. Рисн се сепна, когато осъзна, че не вижда никакви духчета. Няма вятърни духчета, няма духчета на живота, няма нищо.

Като че ли цялата страна беше слабоумна. Приличаше на човек, който по рождение не е с всичкия си и не знае кога да се защитава, а само зяпа стената и точи лиги. Почовърка в земята с показалец, после го вдигна и заразглежда „почвата“, както се беше изразил Встим. Мърляво. Ами че един по-силен порив може да изкорени цялата тази ливада и да я отвее далеч оттук. Хубаво, че бурите не могат да стигнат тези места.

Близо до фургоните слугите и стражите разтовариха кошове и устроиха лагер. Внезапно хелиодорът започна да примигва с по-ярка светлина.

— Учителю! — провикна се Рисн и стана. — Има някой наблизо.

Встим, който тъкмо си проправяше път сред кошовете, рязко вдигна глава. Махна на Килрм, началника на стражата, и неговите шестима стрелци извадиха лъковете.