Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 311

— Не би могъл да ми продадеш някой войник, нали? — попита Встим, докато чакаха.

— Опасявам се, че не могат да се продават на чужденци.

— Но нали ми продаде един…

— Това беше преди близо седем години! — през смях отвърна Треш. — И не спираш да ме питаш!

— Нямаш представа колко пари взех за него. А ти всъщност ми го даде срещу нищо.

— Той беше Неверен — отговори Треш и вдигна рамене. — Не струваше съвсем нищо. Ти ме принуди да взема нещо в замяна, но ще ти призная, че трябваше да хвърля печалбата в реката. Не можех да приема пари за един Неверен.

— Е, предполагам, че не бива да се обиждам от това — рече Встим и се почеса по брадичката. — Но ако ти попадне друг, съобщи ми. Това беше най-добрият ми слуга. Все още съжалявам, че го продадох.

— Няма да забравя, приятелю. Но според мен не е вероятно да имаме друг като него. — Треш като че ли се поразсея. — Истината е, че се надявам никога да нямаме друг като него…

След размяната на стоките, двамата отново си стиснаха ръцете, а после Встим се поклони на фермера. Рисн опита да се поклони по същия начин и си спечели усмивки от Треш и неколцина от хората му, които бъбреха на своя приличен на шепот шински език.

Толкова дълго и скучно пътуване за такава кратка сделка. Но Встим беше прав; на изток тези пилета щяха да се продават за доста сфери.

— Какво научи? — попита майсторът, докато се връщаха към колата.

— Че шин са странни.

— Не — отвърна Встим, но гласът му не беше строг. Той никога не се показваше строг. — Те просто са различни, дете мое. Странни са хората, които действат безразсъдно. Треш и неговият род са всичко друго, но не и безразсъдни. Даже са малко прекалено стабилни. Външният свят се променя, а шин явно твърдо се решили да си останат същите. Опитах да им предложа фабриали, но те казаха, че не са им нужни. Или не са богоугодни. Или са прекалено свещени, та да ги ползват.

— Учителю, това са много различни неща.

— Да, но когато става дума за шин, често е трудно да се направи разликата. Както и да е, какво научи наистина?

— Че за тях скромността е това, което е самохвалството за хердазийците — отговори Рисн. — И двамата направо се престарахте да доказвате колко са непотребни стоките ви. Стори ми се странно, но допускам, че просто това е техният начин да се пазарят.

Встим се усмихна широко.

— А ти вече си по-умна от половината мъже, които съм водил тук. Слушай. Ето твоят урок. Никога не опитвай да измамиш шин. Бъди откровена, казвай им истината и освен това подценявай своите стоки. Направо ще те заобичат. И ще ти платят.

Рисн кимна. Стигнаха до колата и майсторът извади някакво особено гърненце.

— Ето. Вземи нож и иди да измъкнеш малко от тревата. Гледай да копаеш дълбоко и да извадиш повечко от почвата. Растенията не могат да живеят без нея.