Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 266

— Войниците ни трябва да се съсредоточат върху предстоящото сражение, Сиятелни господарю — каза Адолин. — Не трябва да бъдат разсейвани.

— Волята на краля трябва да се изпълнява — отвърна Садеас и вдигна рамене, без да си направи труда да погледне Адолин. — Налага ли се да представя кралската заповед? Сигурен съм, че не възнамерявате да ми попречите.

Далинар огледа своя някогашен приятел, взря се в очите му, опита се да проникне в душата му. Нямаше я типичната за Садеас усмивчица. Тя се появяваше обикновено, когато принцът беше доволен от развитието на някой свой кроеж. Дали не си даваше сметка, че Далинар умее да чете израженията на лицето му и затова криеше чувствата си?

— Не е нужно да представяш нищо, Садеас. Хората ми са на твое разположение. Ако ти трябва нещо, просто поискай. Адолин, с мен.

Далинар обърна Храбрец и препусна, за да стигне пред войската. Адолин неохотно го последва и Садеас остана назад с адютантите си.

Започна дългото препускане. Постоянните мостове тук бяха на Далинар, поддържани и охранявани от неговите войници и съгледвачи, свързващи контролирани от него плата. През цялото време Садеас се движеше близо до средата на колоната от две хиляди войници. От време на време пращаше по някой адютант да изтегли от строя един или друг войник.

Далинар умствено се подготвяше за битката. Говори с офицерите за разположението на платото, получи доклад къде по-точно чудовището е избрало да направи какавидата и прати напред съгледвачи да следят за идването на паршендите. Те носеха дълги пръти, за да се придвижват от плато на плато без мостове.

Войската на Далинар стигна края на постоянните мостове и трябваше да спре и да чака чулите. Грамадните машини бяха построени като обсадни кули, с огромни колела и бронирани страни, където войниците могат да ги бутат. Когато стигнеха до пропастта, разпрягаха добичетата, избутваха машината на ръка и с помощта на зъбчати колела спущаха моста. Когато мостът легнеше, машината се отключваше и издърпваше напред. Механизмът позволяваше заключване от другата страна, вдигане на моста, обръщане и впрягане на чулите.

Работата беше бавна. Далинар наблюдаваше от гърба на коня си прехвърлянето на първата пропаст и почукваше с пръсти по седлото от свинска кожа. Може би Телеб имаше право. Дали не можеха да използват по-леки и удобни за пренасяне мостове, за да се прехвърлят през първите пропасти, а само за последния щурм да се върнат към обсадните мостове?

Чаткането на подкови по скалата извести, че някой язди встрани от колоната. Далинар се обърна с очакването да види Адолин, ала съгледа Садеас.

Защо Садеас беше поискал да стане Върховен принц на Осведомяването и защо така упорито преследваше тази работа със скъсания ремък? Ако наистина беше решил да изгради някакви лъжливи намеци за вина на Далинар…

Виденията ми казаха да му вярвам, твърдо си рече Далинар. Но той вече не беше толкова уверен във виденията. Колко би дръзнал да заложи на тях?

— Войниците ти са напълно верни — отбеляза Садеас.