Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 265

В сборния пункт пред тях батальоните се строяваха и един набит светлоок офицер дотича при Далинар. Тук-там в черната му алетска коса имаше червени кичури. Офицерът имаше и дълги червени мустаци. Това беше Иламар, началникът на кавалерията.

— Сиятелни господарю — подзе той. — Приемете извиненията ми за забавянето. Хората ми са по конете и в готовност.

— Да тръгваме тогава — отговори Далинар. — Всички…

— Господарю! — рече някой.

Далинар се обърна и видя да приближава един от вестоносците. Тъмноокият мъж беше в кожени дрехи със сини ленти на ръцете. Отдаде чест и каза:

— Върховният принц Садеас поиска достъп до лагера!

Далинар хвърли поглед на сина си. Лицето на Адолин помръкна.

— Твърди, че кралската заповед за разследването му дава право — додаде вестоносецът.

— Пуснете го — отговори Далинар.

— Слушам, господарю — каза вестоносецът и се обърна. Един от младшите офицери, Морател, тръгна с него, за да може Садеас да се посрещне и придружава от светлоок, както подобава на ранга му. Морател беше с най-нисък чин сред присъстващите; всеки разбираше, че Далинар ще прати него.

— Какво според теб иска Садеас сега? — каза тихо Далинар на Адолин.

— Нашата кръв. За предпочитане топла, може и подсладена с малко ракия от Талев.

Далинар се смръщи и двамата забързаха край строените войници. Около мъжете витаеше настроение на очакване, копията бяха високо вдигнати, тъмнооките офицери-граждани стояха отстрани с брадви на раменете. Пред войниците няколко чули пръхтяха и пасяха нещо от камънака в краката си; бяха запрегнати в огромни подвижни мостове.

Храбрец и адолиновият бял жребец Чистокръвен чакаха, а конярите държаха юздите им. Ришадиецът надали имаше нужда от гледачи. Веднъж беше отворил сам конюшнята и беше отишъл на сборния пункт, защото конярят се беше забавил. Далинар потупа черния като нощта боен кон по шията и се метна на седлото.

Огледа събраната войска и вдигна ръка, за да нареди да тръгват. Забеляза обаче няколко конника, които приближаваха сборния пункт, водени от мъж в тъмночервена Броня. Садеас.

Далинар потисна въздишката си и нареди на хората да потеглят, а той самият остана да изчака Върховния принц на осведомяването. Адолин, възседнал Чистокръвен, дойде при баща си. Погледът му сякаш казваше „Не се тревожи, ще се държа прилично.“

Както винаги, Садеас изглеждаше безукорно. Бронята му беше боядисана, шлемът му беше украсен със съвсем нов метален модел. Този беше като стилизирани слънчеви лъчи. Украшението изглеждаше почти като корона.

— Сиятелни господарю Садеас — продума Далинар. — Моментът е неподходящ за твоето разследване.

— За съжаление — отговори Садеас и дръпна поводите на коня си. — Негово величество е много нетърпелив да получи отговорите на въпросите си и аз не мога да спра моето разследване, даже и заради щурм на плато. Трябва да разпитам няколко от твоите войници. Ще свърша това по пътя.

— Искаш да дойдеш с нас?

— Защо не? Няма да ви забавя. — Погледна чулите, които тъкмо тръгваха, повлекли масивните мостове. — Съмнявам се, че бих ви забавил повече, дори ако ми беше хрумнало да пълзя.