Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 2
Брандън Сандърсън
Както винаги, групата ми от курса по писане оказа удивителна помощ. Към тях се присъединиха и неколцина алфа– и бета-читатели. Без определен ред, това са: Карън Алстрьом, Джоф и Рейчъл Бийсинджър, Итън Скарстед, Нейтън Хетфилд, Дан Уелс, Кейлин ЗоБел, Алан и Жанет Лейтън, Янси Олд, Кристина Куглер, Стив Даймънд, Брайън Дьоламбр, Джейсън Дензъл, Мишел Трамъл, Джош Уокър, Крис Кинг, Остин и Адам Хъси, Брайън Т. Хил и онзи приятел Бен, чието име не мога да напиша правилно. Сигурно забравям някои от вас. Всички вие сте чудесни хора и само да можех, щях да ви дам Бронечерупки.
Уф. Благодарностите станаха епически. Но все пак останаха още няколко души, които е нужно да спомена. Пиша тези думи точно година след наемането на Питър Алстрьом Неизбежния за мой личен асистент, помощник в редактирането и допълнителен мозък. Ако прегледате страниците с благодарностите в предишни книги, винаги ще го намерите. В продължение на години той ми е скъп приятел и адвокат на моите съчинения. Сега имам късмета той да работи за мен на пълно работно време. Днес стана в три сутринта да подготви последната коректура на книгата. Друг път, като го видите на някоя сбирка, купете му бучка сирене.
Нехайство ще е да не благодаря на Том Дохърти, който ме остави да напиша тази книга. Заради вярата на Том в този проект си позволихме толкова дълъг роман. Може би Том ми даде в този случай повече, отколкото заслужавам; този роман (и обемът, с който се хвали, и броят на илюстрациите, които съдържа) е от вида, който би накарал повечето издатели да побегнат с пълна газ. Том е причината издателството
Предисловие към Летописите на Светлината на Бурята
Калак заобиколи един скалист хребет и сепнато спря пред тялото на умиращ гръмолом. Грамадното каменно животно лежеше на една страна, подобните на ребра израстъци от гърдите му бяха прекършени и натрошени. По форма, чудовището приличаше на скелет, от гранитните му рамене израстваха неестествено дълги крайници. Дълбоко в стреловидното лице, като разпален вътре в камъка огън, горяха червените петна на очите. Те гаснеха.
Макар и след толкова столетия, близката среща с гръмолома накара Калак да потрепери. Ръцете на звяра бяха дълги колкото човек. По-рано Калак беше убиван от подобни ръце и не бе приятно.
Разбира се, да умреш рядко беше приятно.
