Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 18

— Изпика ли се, преди да влезеш в строя? — попита Далет.

— Нямах време…

— Отивай сега.

— Тук?

— Ако не го направиш, ще потече по краката ти по време на боя, ще те разсее, може и да те убие. Действай.

Смутен, Сен подаде копието си на Далет и се облекчи върху камъните. Когато свърши, огледа мъжете наоколо. Нито един от каладиновите войници не му се подиграваше. Стояха спокойно, с копията отстрани и щитовете на гърба.

Вражеската армия почти беше приключила. Полето между двете войски беше гола гладка скала, забележително равна, пресечена само тук-там от скални пъпки. От нея би станало добро пасище. Топлият вятър духаше в лицето на Сен, наситен с влажния дъх на снощната буря.

— Далет! — произнесе един глас.

От редиците излезе един мъж с късо копие, към чиято дръжка бяха привързани две кожени ножници. Новодошлият беше млад — може би с четири години по-възрастен от Сен — но беше с няколко пръста по-висок дори от Далет. Беше облечен в обичайните за копиеносците кожени дрехи, но под тях имаше тъмни панталони. Това би трябвало да не се позволява.

Черната му като на алет коса падаше на вълни до раменете, очите му бяха тъмнокафеви. На раменете на елека му имаше възли от бяла връв, които сочеха, че е взводен командир.

Тридесетината мъже около Сен застанаха мирно и вдигнаха копията си в поздрав.

Това е Каладин Благословеният от Бурята? — каза си Сен невярващо. — Този младеж?

— Далет, скоро ще имаме ново попълнение — рече Каладин. Гласът му беше силен. — Ти трябва да… — той прекъсна, когато забеляза Сен.

— Току-що се добра дотук, сър — отвърна Далет с усмивка. — Тъкмо го подготвям.

— Отлично — каза Каладин. — Платих добри пари да махна това момче от взвода на Гаре. Този човек е толкова некадърен, че със същия успех можеше да се сражава и на страната на противника.

Какво? — помисли Сен. — Защо някой трябва да плаща, за да ме вземе?

— Какво мислите за бойното поле? — попита Каладин. Неколцина от копиеносците вдигнаха ръка да заслонят очи от слънцето и заразглеждаха скалите.

— Падинката между двата хребета далече вдясно? — попита Далет.

Каладин поклати глава.

— Основата е доста неравна.

— Аха, може и така да е. Ами хълмчето ей там? Достатъчно далече е, та да избегнем първата схватка, пък е достатъчно близо и няма да излезем прекалено напред.

Каладин кимна, но Сен не можеше да види какво разглеждат.

— Изглежда добре.

— Чухте ли това, разбойници? — провикна се Далет.

Мъжете вдигнаха копията си високо.

— Дръж под око новото момче, Далет — каза Каладин. — Не знае сигналите.

— Разбира се — отговори с усмивка Далет. Усмивка! Как можеше да се усмихва? Противниковата армия надуваше тръбите. Означаваше ли това, че са готови? Макар че току-що се беше облекчил, Сен усети как по крака му се стича струйка урина.

— Стой на позиция — каза Каладин, после се отправи с подтичване по предната линия, за да разговаря с командира на следващия взвод. Зад Сен и другарите му десетките редици продължаваха да се умножават. Стрелците с лък по фланговете се подготвяха.