Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 20

Сен дори не знаеше кой е противникът. Някакъв земевладелец бе нахлул на територията на Сиятелния господар Амарам — земя, която в крайна сметка бе притежание на върховния принц Садеас. Това беше погранично сражение и Сен смяташе, че е с друго алетско княжество. Защо воюваха един срещу друг? Вероятно кралят би могъл да прекрати това, ала той беше на Пустите равнини и диреше отмъщение за убийството на крал Гавилар отпреди пет години.

Противникът разполагаше с многобройни стрелци. Страхът на Сен достигна върха си, когато първата вълна стрели се понесе във въздуха. Отново се препъна и изгаряше от желание да вземе щита си. Но Далет грабна ръката му и го помъкна напред.

Стотици стрели прорязаха небето и затъмниха слънцето. Издигаха се и падаха, подобно на небесна змиорка, която се спуска върху плячката си. Войниците на Амарам вдигнаха щитовете. Но не и взводът на Каладин. За тях — никакви щитове.

Сен извика. А стрелите паднаха върху средните редици в армията на Амарам, зад него. Сен погледна през рамо и продължи да тича. Стрелите падаха зад него. Войниците крещяха; стрелите попадаха в щитовете им; само няколко заблудени стрели се доближиха до предните редици.

— Защо? — изкрещя той на Далет. — Откъде знаеше?

— Искат стрелите да ударят, където хората са най-нагъсто — отговори грамадният мъж. — Където има най-голяма вероятност да уцелят.

Няколко други групи от авангарда останаха със свалени щитове, но повечето тичаха нескопосно с вдигнати към небето щитове, боейки се от стрелите, които нямаше да ги поразят. Това ги бавеше и те рискуваха да бъдат прегазени от войниците от следващите редици, които действително бяха поразявани. Все пак на Сен много му се щеше да вдигне щита си; струваше му се толкова неправилно да тича без него.

Дойде вторият залп и мъжете закрещяха от болка. Взводът на Каладин се носеше бързо към противниковите войници, някои от които падаха от стрелите на амарамовите лъкове. Сен можеше да чуе как противниците надават бойни викове, можеше да различи отделните лица. Внезапно взводът на Каладин спря и се строи в гъста група. Бяха достигнали височинката, избрана по-рано от Каладин и Далет.

Далет сграбчи Сен и го запрати в самия център на формацията. Докато врагът се спускаше насреща, хората на Каладин наведоха копията и измъкнаха щитовете си. Нападателите не бяха добре строени — не спазваха реда дългите копия да са назад, а късите — в предните редици. Просто всички търчаха и крещяха като обезумели.

Сен криво-ляво се пресегна да откачи щита от гърба си. Във въздуха зазвънтяха ударите на копията, когато отрядите започнаха да се бият. Група от противниковите копиеносци се втурна към взвода на Каладин, вероятно движена от желанието да заеме височината. Между тридесетината нападатели имаше някаква съгласуваност, макар да не бяха така гъсто строени като каладиновите войници.

Противникът изглеждаше решен да компенсира това със страст; бясно крещеше и ревеше, нахвърляйки се върху линията на Каладин. Отрядът на Каладин удържаше строя и бранеше Сен, като че ли той бе някакъв светлоок, а те — неговата почетна гвардия. Двата отряда се сблъскаха с грохот на метал и дърво, щитовете се удряха един в друг. Сен се сви.