Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 15
Брандън Сандърсън
Долу кралят беше пристъпил назад в опит да заеме позиция за удар нагоре към Сет. Щитът му беше напукан, пропускаше Светлина, а Кралят стоеше така, че да пази поразената страна на бронята. Кралят приложи удар с една ръка, протягайки се към тавана. Сет веднага се Оттласна надолу, преценявайки, че атаката на краля ще го остави неспособен да върне меча си навреме.
Сет подцени противника. Кралят пристъпи в посоката на нападението на Сет, доверявайки се на шлема за облекчаване на удара. Тъкмо когато Сет удари шлема за втори път — и го разби — кралят стовари облечената си в ръкавица ръка в лицето му.
Ослепителна светлина блесна в очите на Сет в противовес на внезапната болка, която проряза лицето му. Всичко се замъгли, причерня. Болка.
Толкова много
Закрещя, Светлината на Бурята бързо изтече от него и той се стовари върху нещо твърдо. Вратите към балкона. Още болка избухна в раменете му, сякаш някой го прониза със сто ками, той падна на земята, претърколи се и спря, а мускулите му трепереха. Ударът щеше да убие обикновен човек.
Примигна, тръсна глава, светът беше неясен и тъмен. Ослепя ли? Не. Навън беше тъмно. Намираше се на дървения балкон; силата на удара го бе отхвърлила през вратите. Нещо тропаше. Тежки стъпки. Броненосецът!
Сет несигурно се изправи, всичко плуваше пред очите му. От едната страна на лицето му шуртеше кръв, от кожата му се надигаше Светлина и заслепяваше лявото му око. Светлината. Щеше да го излекува, ако можеше. Усети челюстта си откачена. Счупена? Беше изтървал Вълшебния си меч.
Тромава сянка премина пред него. Бронята на краля беше пропуснала толкова Светлина, че сега той ходеше трудно. Но идваше.
Сет извика, застана на колене, вля Светлина на Бурята в балкона и го Оттласна надолу. Около него въздухът замръзна. Бурята ревеше и се движеше надолу по ръцете му и в дървото. Оттласна го надолу, после повтори. Щом Гавилар пристъпи на балкона, Сет го Оттласна за четвърти път. Балконът се огъна под допълнителната тежест. Дървото изпращя и се напрегна.
Броненосецът се поколеба.
Сет Оттласна балкона надолу за пети път. Подпорите му се разтресоха и цялата конструкция се откъсна от сградата. Сет изкрещя през счупената си челюст и използва последната частица от Светлината на Бурята, за да се Оттласне към стената на сградата. Почна да пада нататък, подминавайки изумения Броненосец, после удари стената и се търкулна.
Изстена, докато лежеше на стената, после се изправи на крака. Чувстваше се слаб; беше изразходвал Светлината твърде бързо и беше пренапрегнал тялото си. Запрепъва се надолу по страната на сградата, приближавайки към разбитото място, като едва успяваше да остане прав.
Кралят все още се движеше. Вълшебната броня би предпазила човек от подобно падане, но дълго и окървавено парче дърво стърчеше от тялото на Гавилар на мястото, където тя беше пропукана по-рано от Сет. Сет коленичи и разгледа сгърченото от болка лице на мъжа. Силни черти, ъгловата челюст, черна, тук-там прошарена брада, удивително светли зелени очи. Гавилар Колин.
