Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 13

Сет скочи назад, когато Броненосецът замахна с Острието си нагоре и проряза тавана. Самият Сет не притежаваше Броня, а и не го беше грижа за това. Оттласкванията му пречеха на скъпоценните камъни, които захранваха Вълшебната броня, и той трябваше да избира едното или другото.

Щом Броненосецът се обърна, Сет затича по тавана. Както очакваше, Броненосецът отново се завъртя и Сет с претъркулване скочи встрани. Разгъна се, стрелна се и се Оттласна пак на пода. Завъртя се и кацна зад Броненосеца. Стовари Острието върху незащитения гръб на противника.

За нещастие, Вълшебната броня даваше едно основно предимство — можеше да блокира удара на Вълшебен меч. Оръжието на Сет удари силно, паяжинка от пукнатини се разпростря по гърба на бронята и от тях започна да се процежда Светлина на Бурята. Вълшебната броня не се нащърбваше и огъваше като обикновен метал. Сет трябваше да удари Броненосеца на същото място поне още веднъж, за да пробие.

Сет затанцува извън обсега на обърналия се гневно Броненосец, който опита да посече коленете му. Бурята вътре в Сет му даваше множество предимства, включително способността да се възстановява от малки рани. Но тя не можеше да възстанови крайниците, погубени от Вълшебен меч.

Обиколи Броненосеца, подбра мига и се стрелна напред. Броненосецът се обърна пак, но Сет се Оттласна на тавана за ускорение. Профуча във въздуха, превъртя се в най-високата точка и незабавно отново се Оттласна на пода. Удари, докато кацаше, но Броненосецът се възстанови бързо и изпълни съвършен удар, който се размина със Сет на един пръст.

Мъжът беше опасно ловък с Острието. Много Броненосци се осланяха прекалено на силата на оръжието и бронята си. Този беше различен.

Сет скочи на стената и се нахвърли на Броненосеца с бързи, остри атаки, като нападаща змиорка. Броненосецът ги отклоняваше с дълги стремителни удари. Дългият му меч държеше Сет на разстояние.

Много се проточи!, рече си Сет. Успееше ли кралят да се измъкне, той щеше да се е провалил в задачата си, все едно колко хора е убил. Посегна да удари още веднъж, но Броненосецът го отблъсна. Всяка секунда от този бой добавяше още една за бягството на краля.

Време беше Сет да стане безмилостен. Хвърли се във въздуха, Оттласна се към другия край на коридора и падна с краката напред към противника. Обръщането на Броненосеца не закъсня, ала Сет се Оттласна надолу под ъгъл и падна веднага. Вълшебният меч изсвистя във въздуха над него.

Приземи се с приклякане и използва ускорението да се хвърли напред, изви се встрани, откъм страната, където бронята на противника му се беше пропукала. Нанесе мощен удар. Тази част от Бронята се разтресе и потекоха частици стопен метал. Броненосецът изстена, падна на коляно и вдигна ръка настрани. Сет замахна с крак към страната на мъжа и го отметна назад с подсилен от Светлината ритник.

Тежкият Броненосец се стовари върху вратата към кралските покои, разби я и падна вътре. Сет го остави и се шмугна през вратата вдясно, откъдето беше минал кралят. Коридорът и тук беше застлан със същата червена пътека, а лампите със Светлина по стените дадоха на Сет възможност да подхрани урагана в себе си.