Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 12

Сет се обърна и продължи по пътя си, обутите му в чехли крака стъпваха по мекия червен килим. Вълшебният меч блестеше сребърен и чист, както винаги. Когато човек убиваше с Острие, кръв нямаше. Това приличаше на знак. Вълшебният меч беше просто инструмент; не можеше да бъде обвиняван за убийствата.

Вратата в края на коридора рязко се отвори. Сет застина, когато групичка войници се втурна навън, тикайки мъж в кралски одежди, чиято глава беше приведена, сякаш за да избегне стрели. Войниците бяха в тъмносиньо, цвета на Кралската гвардия, и труповете не ги накараха да спрат и да се помайват. Бяха подготвени за това, което един Мечоносец може да стори. Отвориха една странична врата и изтикаха повереника си през нея, като неколцина сведоха копията си към Сет, докато излизаха назад.

От покоите на краля пристъпи друга фигура; човекът носеше блестяща синя броня, изработена от плавно застъпващи се плочки. За разлика от обикновените ризници обаче, в свръзките на тази не се забелязваше кожа или оплетка — само по-малки плочици, които прилягаха с майсторска точност. Бронята беше красива, синьото беше подчертано със златни ивици по краищата на всяка плочка, шлемът беше украсен с три вълнички рогоподобни крилца.

Вълшебна броня, обичайното допълнение към Вълшебния меч. Новодошлият носеше и меч — огромен, цели шест стъпки Вълшебен меч; по дължината на острието имаше шарка във вид на огнени езици; оръжие от сребрист метал, което блестеше и сякаш светеше със собствена светлина. Оръжие, предназначено да посича божества на мрака, по-голямо подобие на носеното от Сет.

Сет се поколеба. Не разпозна бронята; не беше предупреден, че ще се изправи пред подобна задача и не му беше дадено нужното време да се запознае с различните набори Брони и Остриета, притежавани от алетите. Но с Броненосеца той трябваше да се справи, преди да продължи с преследването на краля; не можеше да остави такъв противник зад гърба си.

Освен това един Броненосец можеше да го победи, да го убие и да сложи край на злощастния му живот. Неговите Оттласквания нямаше да подействат пряко върху някой с Вълшебна броня, а Бронята щеше да укрепи човека, да го направи по-силен. Честта на Сет не би му позволила да изостави мисията си или да потърси смъртта. Но, ако смъртта дойдеше, той щеше да я приветства.

Броненосецът нападна и Сет се Оттласна встрани по коридора, скочи със завъртане и кацна на стената. Заигра назад, Острието в ръката му беше в готовност. Броненосецът зае нападателна поза — в една от популярните тук, в Изтока, позиции от фехтовката. Движеше се далеч по-сръчно, отколкото можеше да се очаква от човек в такава солидна броня. Вълшебната броня беше специална, древна, магическа като съответното Острие.

Броненосецът удари. Сет се стрелна встрани и се Оттласна на тавана, а Броненосецът проряза стената с Острието си. Сет изпита тръпка от борбата, метна се напред и удари надолу небрежно — опита да уцели шлема на Броненосеца. Мъжът се сведе, застана на коляно и Острието на Сет посече въздуха.