Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 298
Лоис Макмастър Бюджолд
Е,
Не че хората тук се възползваха от попътния вятър въпреки наличието на големи океани — рядко излизаха с яхти и още по-рядко плуваха, — едно, защото иланската морска вода причиняваше на хората странни обриви, и второ, защото макар хората да бяха силно токсични деликатеси за местните морски чудовища, въпросните чудовища бяха адски тъпи и не можеха да го проумеят. Гледката обаче от верандата на къщата им или от плувния басейн отпред беше прекрасна и слънчева — Иван махна на Тедж, която лежеше в големия хамак, — а и морето галеше погледа. Човек с простички вкусове можеше да живее много добре и много евтино на Ила, дори със скромен консулски бюджет. И още по-добре, ако бюджетът не е толкова скромен.
— Поща! — извика той на Тедж. Тя вдигна очи с широка усмивка и извади слушалката от ухото си. Теснолъчевите съобщения от дома бяха меко казано нередовни заради множеството възлени проходи, през които трябваше да минат — случваше се да пристигнат в обратен ред, на големи интервали или на още по-големи групи. Днешната поща беше от последния вид. Иван й даде инфодиск, който да сложи в четеца си — устройството лежеше забравено на масата заедно с голяма кана и две чаши, едната пълна до половината, другата — обърната с дъното нагоре да не се праши.
— Какво е това? Студен чай или плодова момичешка напитка?
— Плодова момичешка напитка. Искаш ли?
— Ами, да всъщност. — Иван изрита сандалите си, покатери се в другия край на големия хамак, нагласи възглавниците зад гърба си, взе своя четец и преплете босите си крака с тези на Тедж. Тедж беше загоряла от слънцето, тъмна беше почти колкото Шив, но на нея този тен й стоеше