Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 300

Иван не познаваше Топаз, но и той се надяваше на същото. Едно беше да обръснеш нечия коса, друго — да ампутираш краката на човек. Ампутацията уж била наказание, задето Топаз помогнала на барона и баронесата да избягат от плен. Значи доблестта и смелостта на младата жена в крайна сметка бяха възнаградени. Чудесно. Колкото до неизбежното отмъщение… за това Иван предпочиташе да не мисли.

— А брат ти Ерик? Ще пробват ли с криосъживяване? Какво са решили последно?

— Мм, да, но… ха. — Веждите й литнаха нагоре. — Явно няма да бързат с криосъживяването. Нали знаеш, че Престен завладяха станцията с помощ отвътре? Е, явно Ерик е бил тази помощ. Явно му е било омръзнало да чака наследството си. А после, за награда, онези от Престен са го убили, почти, което, логично погледнато, е можело да се очаква… или пък той е разбрал, че играта загрубява, и се е обърнал срещу тях. По думите на Риш поне не е кроял отцеубийство. Договорката му с Престен била татко да се оттегли принудително, но после някой е измислил начин да си спести този разход. Татко и Баронесата сигурно са знаели за ролята на Ерик, но не ми казаха нищо, докато бяхме на Бараяр, нито думичка… Боже, къде му е бил умът на Ерик! А уж е толкова разумен и прочие. Предполагам, че ще го държат в резерв още известно време, в случай че Звездичка и Гъли не се разберат за наследството. Един вид — или ще си изгладите противоречията, или вадим Ерик от фризера…

Иван побърза да прогони представата как използват криокамерата на Ерик Арка за помощна масичка в шефския кабинет на компанията, макар че… кой знае.

— Добре де… ще го съживят ли изобщо?

— Сигурно, след няколко години. Когато Звездичка и Гъли вече са затвърдили позициите си. И тогава той ще е малкото братче. — Иван хич и не искаше да знае що за семейни спомени пораждат злата усмивка на жена му. — С други думи, вътрешната политика на Къща Кордона постепенно се връща към нормалното. Слава богу, че съм тук, а не там… — Златните монети на гривната й звъннаха, когато потри стъпало в крака му.

— И аз благодаря на бога, че си тук — каза Иван без грам колебание. — Нещо за Биърли пише ли?

Тедж прегледа набързо писмото до края.

— Май не. Но ако го е сполетяла някаква беда, Риш със сигурност щеше да го спомене… предполагам… така че сигурно е жив и здрав.

— Аз имам писмо от него. Твоето откога е?… — Проверката показа, че писмото на Биърли е изпратено близо седмица след писмото на Риш, което беше добре. Засега. — За разлика от Риш, Биърли обича да пише, надълго и нашироко. Макар че да откриеш ценната информация в писмата му е като да търсиш месо в онези кюфтета, дето ги продават на Големия площад… Мама му стара! — Иван се надигна рязко и едва не преобърна хамака.