Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 23

— Боже, вижте колко е часът! — викна Ворпатрил, щом влязоха. — Пу съм пръв в банята! Извинете. — И хукна, като оставяше след себе си диря от дрехи — елек, блуза, изритани в движение обувки. Разкопчаваше панталона си, когато извика през рамо: — Разполагайте се, аз излизам след минутка. Боже, по-добре да побързам… — Вратата на спалнята се хлъзна след него.

Двете с Риш се спогледаха. Тази внезапна пауза май се отразяваше на чувството им за ориентация по-зле дори от паническата скорост, с която се бяха изнесли от апартамента.

Тедж обиколи салона, надникна и в елегантния кухненски бокс, издържан в черен мрамор и лъскава стомана. Уви, големият хладилник съдържаше само четири бутилки бира, три шишета вино — едното отворено — и половин дузина армейски порционни блокчета с лишена от въображение опаковка. Отворена кутия с „инстантна оризова каша“ — според надписа — се мъдреше самотно в шкафа над мивката. Тедж още четеше инструкциите на гърба на кутията, когато вратата на спалнята се отвори с плъзгане и Ворпатрил се появи — облечен, с грижливо сресана влажна коса и прясно депилирано лице. Спря колкото да нахлузи захвърлените си обувки.

И Тедж, и — „Хей, това го видях!“ — Риш примигнаха зяпнали. Зелената офицерска униформа наистина му стоеше добре. Раменете му изглеждаха някак по-широки, краката — по-дълги, а лицето… по-трудно за разчитане.

— Трябва да тичам, иначе ще закъснея за работа, а наказанието е сарказъм — уведоми я Ворпатрил, пресегна се покрай нея да вземе едно порционно блокче и го стисна между зъбите си, докато си закопчаваше куртката. После пъхна временно блокчето в джоба на панталона си и хвана ръцете й. — Дано намерите нещо за хапване. Довечера ще напазарувам. Не излизайте от апартамента. Не се обаждайте на никого и не приемайте входящи обаждания. Заключете вратата и не отваряйте. Ако случайно се появи един мазен плъх на име Биърли Ворутиър, кажете му да дойде по-късно и че искам да говоря с него. — Погледна я настоятелно в очите. — Не сте затворнички. Но бъдете тук, когато се върна… става ли?

Тедж преглътна.

Той я стисна малко по-силно, в очите му блесна смях. А после й целуна ръцете, първо едната, после другата — някакъв бараярски жест с незнайно значение, — ухили се и хукна. Входната врата се затвори с плъзгане и въздишка и остави внезапна тишина, сякаш всичкият въздух беше напуснал апартамента заедно със собственика му.

След миг на парализа Тедж събра смелост, отиде при вратата на балкона и я отвори. Ако се съдеше по ъгъла на светлината, много скоро от балкона щеше да се открие чудесна гледка към прословутото слънчево огледало на Комар — ключов елемент в тераформиращата програма на планетата, който следваше небесната траектория на истинското светило и увеличаваше греенето му. От техния апартамент огледалото не се виждаше.

Толкова дълго се беше крила в сенките. Твърде дълго. Всичките предварителни и уж грижливо подготвени планове се бяха разпаднали в хаос, старият й живот беше останал някъде далеч, сринат в кървави отломки. Изгубен безвъзвратно.