Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 72

На улицата той продължи:

— Хат, никак не е полезно да позволиш на личната си неприязън към свидетеля да блесне по такъв неоспорим начин, но за да смекча малко упрека, ще добавя: „Знам го от собствен опит“.

— Да, сър. Съжалявам. Но той наистина се заяжда с мен. Знам, че това не е улика, но не мога да сдържа усещането си, че в него като че ли има нещо не наред. Може би защото е писател ли, не знам.

— Разбирам. Писателите трябва да са малко не наред, нали? — отвърна Паскоу леко развеселен.

Хат внезапно си спомни за Ели Паскоу.

— Ох, мамка му! Съжалявам, нямах предвид…

— Разбира се, че не си. Ти имаш предвид само някои попрехвърлили годините писатели, подхвърлящи романтични стихове на красиви млади момичета, разбрах те много добре.

Смеейки се, той се качи в колата.

„Е, щом мога да поддържам весело настроение у началството, значи правя нещо както трябва — помисли си Хат.“

* * *

Първите няколко дни от всяко следствие за убийство, особено такова, което се очертаваше да се окаже със сложност, каквато бе залавянето на Уърдман, винаги бяха плътно запълнени с работа. На този етап от нея бе невъзможно да се каже коя работа ще даде резултат и коя ще се окаже пълна загуба на време и енергия, така че всичко се върши с времеемко внимание, отделяно и на най-малката подробност. Единственото хубаво нещо, което излезе, бе частичния отпечатък от палец — не от този на Рипли — на единия от пантофите й. У Далзийл изобщо не можеше да се открие и следа от самодоволство, това поне трябваше да му се признае, но това вероятно се дължеше на факта, че специалистите му казаха, че дори и да намерят подобен отпечатък във файловете на компютрите, той ще бъде доста далеч от шестнадесетте точки на сравнение, необходими да превърнат отпечатъка в улика пред съда. Компютризацията позволяваше да се прави много по-бърза проверка, отколкото едно време, но засега нямаше никакви резултати.

Аутопсията бе потвърдила причината за смъртта — една-единствена прободна рана, направена с дълъг и тънък нож. Изказаното от съдебномедицинския експерт мнение при предварителния оглед на място, че няма никакви следи от сексуално насилие, също се потвърдиха. Може би по някое време през деня на смъртта си тя е имала сексуален контакт с предпазни средства, но ако е бил против желанието й, била е твърде изплашена, за да се съпротивява.

Така че предварителния доклад от аутопсията не помогна кой знае колко, но патологът по-късно бе позвънил, за да им съобщи, че при повторния подробен оглед, на лявото бедро отзад, са открити следи от ухапване. Било трудно да се види първия път, защото се намирало в зоната на най-силна хипостаза или с други думи, следсмъртно посиняване. Намекът в обаждането бе, че ако не е била всеотдайната и предана работа на патолога, белегът може би е щял да остане неоткрит.

— Най-вероятно е направен от моргаджията или чистачката му — бе циничния коментар на Далзийл.

Направиха снимки и ги показаха на професор Хенри Мълър, съдебномедицински стоматолог, известен както всред студентите си, така и всред полицията под името мистър Молар. Заключението на професора бе също така мъгляво, както заключението на специалистите по пръстовите отпечатъци. Да, би могъл да каже определено чии зъби не са направили тези белези, но се съмняваше дали би могъл да отиде отвъд границата на „голяма вероятност, ако му представят зъби, които сякаш съвпадат.“