Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 39

— Но защо задавате всички тези въпроси? — попита го Ксенопулос накрая. — Нали е било нещастен случай?

— Доколкото знаем, да — внимателно отвърна Боулър. — Но е възможно един от гостите ви онази вечер да е бил свидетел. Предполагам, че имате дневник с резервациите, нали?

— Е, как? Да ви направя ли копие от тази страница на дневника? — попита управителя, предугаждайки следващия въпрос на Боулър. — Няма проблем. Седнете на бара и докато пийнете едно питие за сметка на заведението, аз ще се върна.

Боулър си поръча още една бира и седеше на бара, забил поглед в празната чаша като закоравял пияница, когато една ръка леко го потупа по рамото, прелъстителен мускусен дъх на парфюм лъхна ноздрите му и един глас приятно погали ухото му:

— Здрасти. Каквото и да си изтървал в тази чаша, вече сигурно си го глътнал.

Той се завъртя на табуретката с широка усмивка и се озова очи в очи с дребна, стройна блондинка на около двадесет и пет години, с пронизващи сини очи и голяма уста, чиято усмивка можеше да се сравни с неговата, само дето не угасна толкова бързо като нея.

— О, здрасти, Джакс — успя да смотолеви той. — Как си?

Джакс Рипли помисли малко, после отвърна:

— Добре. Добре съм. А ти, Хат. Ти как си? И защо така самичък?

— Самичък съм, вярно. А ти?

— С приятели, но когато те видях на бара, си казах, че такова хубаво момче не бива да седи самичко толкова рано вечерта и реших да намина. Та защо си тук, Хат? Работа или удоволствие?

Дискретността съперничи на егото. Тя бе облякла рокля, която не предлагаше почти никакви възможности за скриване и на най-малкия микрофон, но с Джакс Рипли човек никога не бе сигурен.

— Удоволствие — отвърна той. — Или поне би било, ако не ми бяха вързали тенекия.

— На моя любим полицай? Кажи ми как се казва и ще съобщя на целия свят колко глупава крава е.

— Благодаря, но по-добре не. Умея да прощавам.

Та го загледа изпитателно, после погледът й се надигна над рамото му.

— Господин Боулър, ето ви страницата, която искахте. Надявам се да ви свърши работа, но много от клиентите влизат тук по моментно хрумване.

Той се извърна и погледна листа, който му подаваше Ксенопулос.

— Да, благодаря, браво, благодаря ви много — каза той, сгъвайки листа и забързано пъхайки го във вътрешния си джоб.