Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 250

Той запази мисълта в главата си и попита:

— Но какво ще стане сега…? Всъщност, какво е станало? Какво каза на главния, та му стана толкова хубаво?

Тримбъл се бе разпрострял върху личните качества на Джордж Хедингли и го правеше с голямо усърдие и апломб, накарали слушателите да го зяпат в устата като омагьосани. Изобщо не звучеше като човек, който се страхува, че прощалното му красноречие може някой ден да бъде представено като доказателство за погрешната му преценка и липса на контрол.

— Казах му, че по мое мнение всякаква прилика между тоя полов атлет Джорджи Порджи и нашия Джордж, е случайна или в най-лошия случай, Рипли е базирала фантазиите си, измислени от нея за да има на какво да се кискат със сестра й, на Джордж, защото той е служителят ни, бил на най-много брифинги с журналистите. Казах му, че лично аз съм проверил Джордж и му давам личното си уверение, че Джордж няма нищо общо с това. И накрая му казах, че мотива за убийство на Рипли няма нищо общо и втори обаждания от страна на сестра Енджи няма да има, тъй като скоро ще повдигнем обвинения срещу някого за убийствата на Уърдман, включително и това на Рипли.

— А ще го направим ли?

— Искаш ли да кажеш на Дан, че няма?

Двамата бяха прекъснати от избухналите аплодисменти, подвиквания и подсвирквания, обозначаващи края на обръщението, а зачервения и сияещ Джордж Хедингли се надигна от мястото си и отиде в центъра на залата, за да си получи супермодерния въдичарски прът и прикрепеното към нея посвещение.

— А, и още нещо — каза Далзийл, пляскайки оглушително с длани. — Изглежда, че Дан Досадника не е първия полицейски служител, към който Енджи се е обръщала. Изглежда, че подозренията си тя най-напред е споделила с нашия Хат Боулър и чак когато й се сторило, че той протака нещата, решила да звънне на Дан преди да си тръгне.

— На Хат? Но той нищо не е казвал, нали?

— Не е. Дадох му много шансове, но той си затрая.

— Но защо? След като това ще свали подозренията от него?

— Може би е гледал Джордж и си е казвал: „Ето един човек, изкарал дългогодишна честна служба чак до пенсия. Искам ли да бъда онзи, който да го съсипе?“ Може би си е помислил, че в бъдеще някой друг може да си затвори очите пред някое негово деяние.

— И кое точно от тези неща те подтикна да вземеш решение да си траеш и ти? — попита Паскоу.

— Мен ли? Аз нямаше нужда да вземам решение — отвърна Далзийл. — Хайде да отидем да поздравим Джордж. Вече се оглежда.

Докато си проправяха път нататък, Паскоу попита:

— Каза ли на Хат вече?

— Какво да му кажа?

— Че вече не е на куката.

Далзийл избухна в смях.

— Не бъди толкова глупав. Защо трябва да му казвам?

— Защото… ами защото момчето си го заслужава. И има всички признаци да стане добро ченге.

— Тук две мнения по въпроса няма — отвърна Далзийл. — Умен е, старателен и доказа, че е верен. Може да стигне далеч с подкрепата, която му давам.

— По кой начин?

— Ами, всеки път когато му дойде на ума да се остави службата да го носи, ще го поглеждам с онзи смразяващ поглед, който му подсказва, че още се съмнявам в него и той ще продължи да бачка и в извънработно време без заплащане, просто за да ми докаже, че греша, не съм ли прав? И единственото нещо, за което никога няма да се притеснявам е, че той ще се остави долната му глава да командва горната.