Читать «Облакът атлас» онлайн - страница 6
Дейвид Мичъл
Г-жа Еванс каза молитвата и аз се насладих на най-вкусния обяд (неопорочен от излишък на сол, мухи и ругатни) след прощалната си вечеря с консула Бакс и семейство Партридж в „Бомонт“. Г-н Д’Арнок се впусна в разкази за кораби, които е снабдявал със стоки по време на десетгодишния си престой на остров Чатъм, а Хенри ни развесели с истории за пациенти, едновременно живописни и скромни: той е предоставял услугите си в Лондон и Полинезия. Аз от своя страна описах многото премеждия, преодолени от мен, американския нотариус, натоварен да издири австралийския наследник на завещание, изпълнено в Калифорния. Поляхме овнешката яхния и запечените в тесто ябълки със слаба бира, произвеждана от г-н Еванс за продан на китоловците. Кийган и Дайфед излязоха да нагледат добитъка, а г-жа Еванс се върна към задълженията си в кухнята. Хенри попита дали напоследък мисионерите развиват дейност на островите Чатъм, при което г-н Еванс и г-н Д’Арнок се спогледаха и първият ни осведоми:
— Не, маорите не се отнасят благосклонно към това, че ние,
Попитах съществува ли или не такова зло като „прекомерна цивилизованост“. Г-н Д’Арнок ми отвърна:
— Ако на запад от Хорн няма Бог, няма го и онова изречение от вашата конституция, г-н Юинг: „Всички хора са създадени равни“.
Знаех значението на „маори“ и „пакеха“ от престоя на „Пророчицата“ в Залива на островите, но помолих да узная кой или какво стои зад думата „мориори“. Въпросът ми отприщи порой от исторически подробности за упадъка и покоряването на туземците от Чатъм. Запалихме лулите си. Разказът на г-н Д’Арнок не беше свършил три часа по-късно, когато той трябваше да потегли към Порт Хът, преди нощната тъма да се е спуснала над неравния път. Мен ако питате, историята, предадена с негови думи, може да си съперничи с перото на Дефо или Мелвил и аз ще я запиша на тези страници след, ако даде Морфей, един здрав сън.
Изгрев, лепкав и без слънце. Заливът изглежда тинест, но времето, слава на Нептун, е достатъчно меко, за да позволи ремонтът на „Пророчицата“ да продължи. Докато пиша, поставят на мястото му новия крюйс-марс.
Преди малко, докато с Хенри закусвахме, не щеш ли, дойде г-н Еванс и започна да убеждава приятеля ми лекар да посети една негова съседка, живееща в уединение, вдовица на име Брайдън, която паднала от коня си в тресавище, пълно с камъни. Г-жа Еванс присъствала на случилото се и се бои, че вдовицата е с опасност за живота. Хенри грабна докторската си чанта и потегли незабавно (предложих и аз да дойда, но г-н Еванс ме помоли да се въздържа, тъй като пациентката го бе принудила да обещае, че никой друг освен лекар няма да я види в безпомощно състояние). Като чу тази размяна на реплики, Уокър ми каза, че през последните двайсет години нито един представител на мъжкия пол не е прекрачвал прага на вдовицата, и заключи, че „това трябва да са последните издихания на фригидната стара кранта, щом дава на някакъв шарлатанин да я опипва“.
