Читать «Факторът Айнщайн» онлайн - страница 5

Суперразумът

Всъщност този древен възглед не е далеч от истината. Всеки от нас действително притежава мисловен апарат, много по-съвършен от слабоватия ни съзнателен ум. Навремето математикът Йохан фон Нойман е изчислил, че човешкият мозък може да съхранява до 280 квинтилиона (когато бъде изписано изцяло с цифри, това число изглежда доста внушително — 280 000 000 000 000 000 000) бита информация. Днес мнозина смятат това негово твърдение за твърде консервативно и плахо. Понастоящем се приема, че оперативната скорост на мозъка е между 100 и 100 000 терафлопса (един терафлоп е равен на един трилион флопса, като един флоп е стандартната мярка за компютърната скорост за обработка на информацията). В сравнение с човешкия мозък, най-бързият в света суперкомпютър СМ–5 изглежда направо скован от артрит с неговите 100 гигафлопса, тоест 100 милиарда флопса. Направо несравними са мозъчните 10¹⁷ флопса с „мизерните“ 10¹¹ флопса на СМ–5.

Но въпреки че всички ние, човешките същества, притежаваме такива потресаващо мощни мозъци, повечето от нас се затрудняват при умножаването на двуцифрени числа без калкулатор, да не говорим пък, че почти никой не си спомня какво е вечерял в сряда миналата седмица. Изглежда само моцартовците, айнщайновците и давинчите на този свят — буквално нищожна частичка от цялото човечество — могат да използват ефективно мощта на своите мозъци (като при това е очевидно, че дори те си служат само с малка част от своя интелект). А на всички нас, останалите простосмъртни, техните таланти ни изглеждат толкова потресаващо удивителни, че възприемаме тези гении почти така, както са ги възприемали и древните хора — като божествено надарени неземни същества, владеещи сякаш свръхестествени сили.

Скритият гений

Но дали наистина гениите са чак толкова различни от нас, останалите хора? Едва ли ще си го помислите, ако видите училищните им бележници или отзивите за служебните им изяви. Малцина от така наречените гении са се отличили още в ранна възраст. Затова пък мнозина от тях са били наричани „трудно схващащи“, „с муден ум“ и дори направо „глупави“. Навремето прочутият математик Анри Поанкаре се представил толкова зле на създадения наскоро от Бине тест за отчитане на коефициента на интелигентност, че бил обявен за „малоумен“ (и то в медицинския смисъл на думата). Томас Едисон, чиито 1093 патентовани изобретения оставят далеч назад всеки друг изобретател в историята на човечеството и променят из основи живота на хората, схващал много бавно учебния материал.