Читать «Факторът Айнщайн» онлайн - страница 3

Докато описвал гумата на партньора си, Боб С. изведнъж се стреснал. Та той бил виждал същата гума и „на живо“! Ами да, това била задната дясна гума на колата на годеницата му. Защо обаче този образ изпъквал в съзнанието му именно сега, толкова ярко и натрапчиво?

„Обзе ме ужасно тревожно чувство, че нещо не е наред с цялата тази работа — спомня си Боб С. — Извиних се, изхвърчах от залата и се хвърлих към телефона, за да позвъня на годеницата ми. Нея я нямаше, но хванах баща й и той отиде да провери какво й има на гумата. Оказа се, че отстрани е толкова силно протрита и нацепена, че всеки миг може да се спука.“

А ако тази гума се беше спукала на магистралата, при сто километра в час, който и да е бил в колата е щял повече от сигурно да загине. Така посланието, което подсъзнанието на Боб С. му отправило, вероятно спасило годеницата му от сигурна смърт.

Заглушителят

Случаят с Боб С. привлича вниманието не защото е необичаен, а тъкмо напротив — защото е типичен. Човешкото подсъзнание излъчва потоци от образи, сигнали и смътни усещания почти двайсет и четири часа в денонощието, като много от тях често са заредени с прозрения и предчувствия толкова жизненоважни, колкото и това на Боб С. Но също като него, повечето от нас, хората, не отчитат и пренебрегват тези послания, дошли от глъбините на собствения ни ум. Когато подсъзнанието на Боб му отправило настойчиво, животоспасяващо предупреждение, неговият пръв импулс бил да го заглуши. Точно така постъпваме почти всички. Ден след ден, година след година, болшинството от хората заглушават своите най-дълбоки и съкровени прозрения, без дори да си дават сметка, че го правят. Повече от всеки друг фактор, именно този наш, типично човешки рефлекс — който аз наричам „Заглушител“, защото той потиска не само посланията на подсъзнанието, но често заглушава и ясния ни разум — ни пречи да разгърнем в пълна мяра умствените си способности.

Съсредоточеното внимание

Също както и повечето хора вероятно от най-ранно детство Боб С. е бил приучен да пренебрегва безспирния поток от възприятия и зрителни образи, които непрестанно прииждат в главите ни откъм подсъзнанието.

„Къде си се отнесъл?! — сигурно му се е карал учителят в клас. — Стига си мечтал, ами се стегни и съсредоточи вниманието си в урока!“

За жалост от съсредоточеното внимание няма особено голяма полза. Учените са изчислили, че човешкият мозък е в състояние да „съсредоточава вниманието си“ и да възприема около 126 бита информация в секунда. Но само слушането на говора на друг човек отнема 40 бита „съсредоточено внимание“. Следователно остават някакви си 86 бита в секунда, за да следим израза на лицето и езика на тялото на събеседника ни, да осмислим чутото и да решим какво да отговорим (виж Фигура 1.1).

Да, но в човешкия мозък ежесекундно нахлуват сетивни възприятия, включващи стотици пъти повече от 126 бита информация. Научни опити са доказали, че ретината на окото отбелязва абсолютно всеки фотон светлина, а носът отчита всяка молекула аромат. Потоците на тези невъобразими количества сетивни възприятия се вливат непрестанно в нашия мозък, но собственият ни Заглушител сякаш ги унищожава напълно, преди изобщо да могат да стигнат до съзнанието ни. Това обяснява защо — макар и в определени редки случаи — мозъчните травми отключват невероятни способности за сетивни възприятия. По някакво иронично съвпадение, мозъчните травми предизвикват един вид късо съединение в Заглушителя, поради което, след неговото изключване, до съзнанието вече достигат повече сетивни възприятия. Например известно е, че един неврохимичен мозъчен дисбаланс, наречен заболяване на Адисън, увеличава 150 пъти вкусовите усещания.