Читать «Споделена любов» онлайн - страница 261

— Твоята плът — каза той със свирепа усмивка и замахна, свил в юмрук ръката с ръкавицата.

Шиповете потънаха дълбоко в гърдите на Бъч, а от мощния удар и последната глътка въздух изскочи от дробовете му със свистене, което отекна из подземната галерия.

Докато Бъч се мъчеше да си поеме дъх, Рейдж пристъпи напред, взе ръкавицата от краля и повтори ритуала до последната подробност — поряза ръката си над сребърната чаша и произнесе същите две думи. След това запечата раната си и се доближи до Бъч, изричайки същото, което бе казал и Рот. Зъбите му потънаха в шията на Бъч, точно под мястото, където се бяха забили зъбите на краля, а юмрукът му се стовари в гърдите на Бъч, точно там, където и юмрукът на Рот.

Трети беше Фюри. Четвърти — Зейдист.

Докато и Зи свърши, Бъч имаше чувството, че главата му всеки момент ще се откъсне от отмалелия му врат и ще се търкулне надолу по стъпалата. Освен това му се виеше свят от ударите в лявата част на гърдите, а по стомаха и бедрата му се стичаше кръв от раните.

Най-сетне дойде ред и на Ви.

Той се приближи до подиума, свел очи към пода. Пое ръкавицата от Зи и я надяна върху другата, която никога не сваляше. Бързо движение с ножа и кръвта му закапа в чашата, където се бе изляла и кръвта на братята му.

— Моята плът — прошепна той.

Поколеба се за миг, после се обърна към Бъч и погледите им се срещнаха. Треперливата светлина на черните свещи огря суровото му лице и се отрази в диамантените му очи. Бъч усети как дъхът му спира — в този миг съквартирантът му изглеждаше могъщ като бог и… може би също толкова красив.

Вишъс пристъпи към него и положи ръка на тила му.

— Твоята плът — прошепна той, но се поколеба за миг, сякаш молеше за разрешение.

Без дори да се замисли, Бъч вирна брадичка, сякаш му се предлагаше… сякаш… о, по дяволите! Той си нареди да не мисли за това, стъписан от чувствата, надигнали се Бог знае откъде.

Като на забавен каданс, Ви сведе чернокосата си глава и Бъч усети копринения допир на козята му брадичка върху гърлото си. С възхитителна точност зъбите на Ви докоснаха вената, която идваше от сърцето на Бъч, и бавно и неумолимо разкъсаха кожата му. Гърдите им се допряха.

Бъч затвори очи и се остави да бъде завладян от онова, което се случваше — топлината на телата им, така близо едно до друго, начина, по който косата на Ви милваше лицето му, допирът на силната мъжка ръка, която се плъзна около кръста му. Инстинктивно Бъч пусна двете дръжки, сложи ръце върху стегнатите хълбоци на Ви и го привлече към себе си. Спазъм пробяга по едно от плътно притиснатите тела… или пък… по дяволите, май и двамата потръпнаха конвулсивно.

После всичко свърши. За да не се повтори никога повече.

Никой от двамата не погледна към другия, докато Ви се отдръпваше, откъсването беше окончателно и безвъзвратно. Път, който никога нямаше да бъде извървян.

Ви свали ръка от врата на Бъч и стовари юмрук в гърдите му по-силно от всички останали, даже и от Рейдж. Докато Бъч се бореше да си поеме въздух, Вишъс се обърна и отиде при другите.