Читать «Споделена любов» онлайн - страница 263

— Заповядай — каза той, без да среща погледа му.

Бъч пое дрехата. Не искаше Ви да се отдалечи, затова го повика, тихо, но настойчиво:

— Ви?

Веждите на Вишъс се повдигнаха, но диамантените му очи си останаха извърнати.

— Вишъс? Хайде де, човече. Рано или късно ще трябва да ме погледнеш. Ви…

Гърдите на Вишъс се повдигнаха и той бавно обърна поглед към Бъч. Последва един напрегнат миг, после Ви протегна ръка и оправи разпятието на Бъч, така че то отново почиваше върху гърдите му.

— Справи се добре, ченге. Поздравления.

— Благодаря, че ме предложи… трейнър — отвърна Бъч и когато видя пламъка, проблеснал за миг в очите на Ви, добави: — Да, проверих какво означава. „Многообичан приятел“ ти подхожда съвършено.

Ви се изчерви. Прокашля се.

— Много добре, ченге… много добре — промърмори той и се отдалечи.

Бъч облече робата си и погледът му падна върху гърдите му. Кръглият белег от лявата страна беше запечатан завинаги върху кожата му, също като белезите на останалите от Братството. Символ на това, че отсега нататък бяха свързани завинаги.

Прокара пръсти по вече зарасналата рана и върху лъскавия под се посипаха зрънца сол. След това погледна към стената и се доближи. Приклекна и докосна въздуха над името си. Неговото ново име.

„Това е истинското ми рождение — помисли си той. — Дистройър, потомък на Рот, син на Рот.“

Очите му се замъглиха и той запримигва, но се оказа безсилен срещу сълзите, които се стекоха по бузите му. Побърза да ги изтрие с ръкав и в този миг усети ръце върху раменете си. Братята… неговите братя го бяха наобиколили и той буквално усещаше присъствието им.

Плът от плътта му. Така, както той бе плът от плътта им.

Рот се прокашля и въпреки това, когато проговори, гласът му беше необичайно дрезгав:

— Ти си първият, когото въвеждаме в Братството от седемдесет и пет години насам. Ти… ти си достоен за кръвта, която споделяме, Бъч.

Бъч наведе глава и се разрида открито, но не от щастие, както сигурно предположиха другите.

Плачеше заради празнотата, която усещаше.

Защото, колкото и прекрасно да беше всичко това, той се чувстваше празен.

Без жена, с която да сподели живота си, той бе като решето, през което изтичаха всички събития. Не беше в състояние да задържи дори въздуха.

Живееше, но всъщност не беше жив.

49.

Докато се прибираха в имението, всички преливаха от енергия и си бъбреха въодушевено в колата — Рейдж ръсеше щуротии, както обикновено, а Рот се смееше. Много скоро се включи и Ви и не след дълго всички започнаха да си разменят закачки. Точно както правят истинските братя. Бъч се отпусна на седалката си. Ясно усещаше, че завръщането у дома, също както и церемонията преди малко, е повод за голяма радост за братята. И макар самият той да не беше в състояние да я сподели, беше му приятно да ги вижда така весели.

Паркираха в двора и щом слязоха от колата, вратата на имението се отвори широко. Братята образуваха полукръг зад Бъч и под звуците на техния напев, всички влязоха в пъстрия вестибюл. Посрещнаха ги с възторжени овации. Вътре ги очакваха двайсетимата догени, а пред тях, облечени в спиращи дъха рокли, стояха трите жени, които живееха в имението. Бет беше с кървавочервената рокля, с която се бе омъжила, Мери носеше тъмносиньо, а дрехата на Бела беше от някаква блестяща сребриста материя.