Читать «Вечна любов» онлайн - страница 28

— Куршумът е преминал през тялото му, не е заседнал в плътта. Но той не изглежда добре.

Ви отговори тихо.

— Ще се оправи за ден или два. Възстановява се бързо, което не означава, че не му е трудно.

— Онова същество беше голяма работа.

— Появата на звяра постоянно го тревожи. — Чу се щракването на запалка и въздухът се изпълни с аромата на прекрасния турски тютюн. — Опитва се да не издава страха си. Нали трябва да поддържа бляскавия си имидж. Но ужасно се страхува да не нарани някого.

— Когато дойде в съзнание, първото, което попита, беше дали аз и ти сме добре.

Рейдж се застави да заспи. Беше много по-добре да потъне в черната бездна на съня, отколкото да слуша как приятелите му го съжаляват.

Деветдесет и една години, осем месеца и четири дни. И после щеше да е свободен.

Мери отчаяно желаеше сънят да дойде. Затвори очи. Задиша дълбоко и равномерно. Отпусна пръстите на краката си един по един. Изреди наум всички телефонни номера, които знаеше. Нищо не помогна.

Легна по гръб и втренчи поглед в тавана. Пред очите й изникна образът на Джон, за което беше благодарна. По-добре беше да си представя него, отколкото нещо друго.

Не можеше да повярва, че е на двадесет и три, макар че колкото повече мислеше за това, толкова по-възможно й се струваше. Като се изключеше увлечението му по филми като „Матрицата“, той показваше невероятна зрялост. Беше мъдър като старец.

Когато реши да си тръгне, тя настоя да го откара до дома му. Бела пожела да ги придружи и тримата потеглиха с хондата, от чийто багажник стърчеше велосипедът му. Трудно й беше да остави момчето пред порутената сграда, издаваща бедност и мизерия. Едва сдържа желанието си да го помоли да се върне с нея в дома й.

Поне се беше съгласил на следващата вечер да отиде в къщата на Бела. А може би и академията за бойни изкуства щеше да отвори вратите си за него. Имаше чувството, че той няма много приятели и смяташе, че Бела е много мила, задето се опитва да направи нещо за него.

С лека усмивка Мери си спомни как Джон гледаше в захлас красивата й приятелка. С трогателно плахо възхищение. А Бела приемаше вниманието му с изящество, без съмнение беше свикнала на подобни втренчени погледи. Вероятно всички мъже я гледаха така.

Мери се изкуши да си представи, че гледа света през красивите очи на Бела. Че има нейните съвършени крака. И отмята през рамо безупречната коса на Бела.

Фантазиите отвлякоха мислите й и тя се почувства по-добре. Реши, че някой ден ще си облече нещо секси и ще се разходи наперено по „Пето авеню“ в Ню Йорк. Не, по плажа. Само по черен бански костюм. И може би дори с прашки, вместо бикини.

Окей, фантазиите й като че ли започваха да я плашат.

Но пък щеше да е страхотно, поне веднъж, да види мъжки поглед, изпълнен с такова възхищение. Да очарова представител на противоположния пол. Да, това беше думата. Би искала да види мъж, очарован от нея, подвластен на магията й.

Само че това никога нямаше да се случи. Времето на младост, красота и едва напъпила сексуалност беше отминало за нея. Всъщност така и не бе настъпило. И ето че тя вече беше съвсем обикновена жена, прехвърлила тридесетте, чийто живот беше много труден поради заболяването й от рак.