Читать «Вечна любов» онлайн - страница 220

Рейдж се олюля и политна напред, като обви ръце около тялото си. Измина доста време, преди да успее да каже със свито гърло:

— Наистина ме мразите.

Лек токов удар премина през него и той разбра, че Скрайб Върджин го е докоснала по рамото.

— Не, боецо. Аз те обичам, дете мое. Наказанието със звяра беше, за да те научи да се въздържаш, да разбереш къде са твоите граници, да се обърнеш навътре към себе си.

Той вдигна очи към нея, без да го е грижа какво ще види тя в тях — омраза, болка или неудържимото му желание да изкрещи мислите си. Гласът му трепереше.

— Изтръгвате живота от мен.

— Това е целта — каза тя с невероятно нежен глас. — Ин и Ян, боецо. Твоят живот в преносен смисъл за нейния в буквален. Трябва да се запази равновесието, трябва да се правят жертви, за да се получават дарове. Ако спася жената заради теб, трябва да има голям залог от твоя страна. Ин и Ян.

Той наведе глава.

И закрещя. Крещя, докато кръвта нахлу в главата му и лицето му изтръпна. Докато очите му се насълзиха и едва не изскочиха от орбитите си. Докато гласът му се продра и заглъхна.

Когато замълча, фокусира погледа си. Скрайб Върджин беше коленичила пред него, робата й се разпростря около нея като черно езеро върху белия мрамор.

— Боецо, бих ти спестила това, ако можех.

Господи, той почти й повярва. Гласът й беше толкова глух и безизразен.

— Направете го — каза дрезгаво той. — Дайте й нейния избор. Предпочитам тя да живее дълго и щастливо, без да ме познава, отколкото да умре сега.

— Така да бъде.

— Но ви моля… нека да се сбогувам с нея. За последен път.

Скрайб Върджин поклати глава.

Той усети раздираща болка, която нямаше да има край. Не би се учудил, ако видеше, че тялото му кърви.

— Моля ви…

— Или сега, или никога.

Рейдж потръпна. Затвори очи. Почувства смъртта да приближава с такава сигурност, сякаш сърцето му бе спряло да бие.

— Значи сега — прошепна той.

50.

Когато Бъч се върна от болницата, първо се отби в кабинета на горния етаж в главната къща. Нямаше представа защо Рейдж му се обади и защо му каза да излезе от стаята на Мери. Първият му подтик беше да подхване спор с него, но гласът му звучеше странно, затова реши да остави нещата така.

Всички от братството бяха в стаята на Рот, мрачни и съсредоточени. И чакаха него. Докато се взираше в тях, Бъч се почувства, както някога, когато трябваше да докладва пред началниците си в полицията. След няколко месеца, прекарани в бездействие, беше доволен, че може да се върне към работата си. Въпреки че много съжаляваше, задето имат нужда от уменията му.

— Къде е Рейдж? — попита Рот. — Някой да го доведе.

Фюри изчезна. Когато се върна, остави вратата отворена.

— В банята е. Веднага ще дойде.

Рот погледна над бюрото към Бъч.

— И така, какво знаем?

— Не е много, макар едно нещо да ми дава надежда. Някои дрехи на Бела са изчезнали. Тя е подредена, така че мога да кажа, липсват само джинси и нощници, не дрехи, които би занесла на химическо чистене или нещо такова. Това ми дава надежда, че може би ще я оставят жива известно време. — Бъч чу вратата зад него да се затваря и разбра, че Рейдж е влязъл. — Така или иначе, и двата обекта, къщите на Мери и на Бела, бяха съвсем чисти, макар че ще направя още един оглед…