Читать «Вечна любов» онлайн - страница 219

— На какво дължа това удоволствие? — каза Скрайб Върджин зад гърба му. — Със сигурност не идваш заради звяра. За него има още доста време, доколкото си спомням.

Рейдж остана на колене, с наведена глава, езикът му сякаш бе вързан. Разбра, че не знае откъде да започне.

— Такава тишина — промълви Скрайб Върджин. — Необичайно за теб.

— Искам да подбера думите си внимателно.

— Това е умно, боецо. Много умно. Особено като се вземе предвид за какво си дошъл.

— Вие знаете?

— Без въпроси — рязко произнесе тя. — Наистина започва да ми омръзва да повтарям това на братството. Може би, когато се върнеш, ще припомниш на останалите тези правила.

— Моите извинения.

Краят на черната й роба се появи в полезрението му.

— Вдигни глава, боецо. Погледни ме.

Той пое дълбоко въздух и се подчини.

— Изпитваш много силна болка — каза тихо тя. — Усещам мъката ти.

— Сърцето ми кърви.

— За онази твоя жена.

Той кимна.

— Бих ви помолил да я спасите, ако това не е против желанието ви.

Скрайб Върджин се обърна настрани. После се понесе над мрамора и започна бавно да обикаля двора.

Той нямаше представа за какво си мисли тя. Нито дали изобщо е взела под внимание онова, за което я беше помолил. Знаеше само, че е излязла да се разходи. И може да си тръгне всеки момент.

— Няма да го направя, боецо — каза тя. Очевидно четеше мислите му. — Въпреки противоречията между нас няма да те изоставя по този начин. Отговори ми — какво ще кажеш, ако спасението на твоята жена зависи от това никога да не се освободиш от звяра? Ако за да остане жива тя, ще се наложи ти да носиш проклятието си, докато преминеш в Небитието?

— С радост ще го запазя у мен.

— Ти го мразиш.

— Обичам я.

— Да, така е. Ясно е, че я обичаш.

В гърдите му се запали надежда. Едва се въздържаше да я попита дали са сключили сделката, дали Мери ще живее. Но нямаше да рискува да наруши крехкото равновесие на преговорите, като разгневи Скрайб Върджин с още един въпрос.

Тя се плъзна към него.

— Променил си се много, откакто се срещнахме насаме последния път в онази гора. И вярвам, че това е първата саможертва, която правиш в живота си.

Той въздъхна, вените му запулсираха от радостно облекчение.

— Няма нещо, което не бих сторил за нея. Няма нищо, което не бих пожертвал.

— В известен смисъл имаш късмет, че е така — промърмори Скрайб Върджин. — Защото, освен че ще запазиш звяра у себе си, искам да се откажеш от твоята Мери.

Рейдж трепна, убеден, че не е чул добре.

— Да, боецо. Разбираш ме прекрасно.

Смъртен студ премина през него и спря дъха му.

— Ето какво ти предлагам — каза. — Мога да променя онова, което съдбата й е отредила, като я излекувам. Тя няма да остарее, никога няма да се разболее, ще реши сама кога да се оттегли в Небитието. И ще й дам възможност да избере дали да приеме този дар. Когато й направя предложението обаче, тя ще те забрави и независимо дали ще го приеме, или ще го отхвърли, ти и твоят свят ще останете завинаги непознати за нея. Също така няма да я познава никой от онези, които е срещала, включително лесърите. Ти ще бъдеш единственият, който ще я помни. И ако някога я доближиш, тя ще умре. Незабавно.