Читать «Вечна любов» онлайн - страница 213

Зи вдигна нещо от пода.

— Какво е това? — попита Бъч.

— Нищо.

— Гледай да не разместиш нещо.

Бъч изруга наум и се огледа. Липсваше му старият партньор от полицията, Хосе. Липсваше му целият отдел „Убийства“. Липсваха му неговите хора от криминалната лаборатория.

Разреши си две секунди мрачно отчаяние, после се залови за работа. Започвайки от разбитата остъклена врата, беше готов да прегледа всеки сантиметър от къщата, даже ако това се проточеше до сутринта.

Мери донесе още една таблетка „Алка Зелцер“ от банята. Рейдж лежеше в леглото им, дишайки тежко, беше зле.

Той изпи лекарството и вдигна поглед към нея. Лицето му се напрегна, а очите му станаха подозрителни и тревожни.

— Мери… иска ми се да не беше видяла всичко това.

— Шшшт. Просто си почини малко. После ще имаме време да говорим.

Съблече се и се мушна до него. Веднага щом се сви в постелята, той я обгърна. Огромното му тяло беше като живо одеяло.

Легнала до него, защитена и сигурна, се замисли за Бела.

Сърцето й се сви и тя затвори очи. Ако вярваше в Бог, точно в този момент щеше да се моли. Вместо това, само се надяваше.

Сънят дойде неусетно. И продължи няколко часа, докато Рейдж не изкрещя силно:

— Мери! Мери, бягай!

Той размахваше ръце. Тя се хвърли между тях, притисна се до гърдите му, прегръщаше го, опитвайки се да го върне в леглото, говореше му. Ръцете му все още се мятаха напосоки, но тя ги хвана и сложи дланите му върху лицето си.

— Добре съм. Ето ме, тук съм.

— О, слава богу, Мери. — Погали бузите й. — Не виждам добре.

На светлината от свещта тя сведе поглед към очите му, които бяха загубили фокус.

— Колко време отнема възстановяването? — попита тя.

— Ден или два. — Той се намръщи, после протегна крака. — Всъщност не съм толкова вцепенен, както обикновено. Стомахът ми е зле, но болките изобщо не са силни. Когато се променям…

Спря да говори и стисна челюсти. После полека я пусна, сякаш за да не се чувства тя като в капан.

— Не се тревожи — измърмори Мери. — Не ме е страх от теб, въпреки че знам какво криеш в себе си.

— По дяволите… Не исках да го виждаш. Никога. — Поклати глава. — Ужасно е. Отвратително е.

— Не съм съвсем сигурна. Всъщност бях съвсем близо до него. До звяра. Толкова близо, колкото сме ти и аз сега.

Рейдж затвори очи.

— Стига, Мери! Не е трябвало да го правиш.

— Да, но ако не бях го направила, съществото щеше да изяде Ви и Зейдист. Буквално. Но не се тревожи, разбирам се чудесно с твоя звяр.

— Друг път не го прави.

— Как пък не. Ти не можеш да го контролираш. Братята не могат да се справят с него. Но мен ме слуша. Независимо дали ти харесва или не, и двамата имате нужда от мен.

— Но той не е ли… грозен?

— Не. Не и за мен. — Целуна го силно по гърдите. — Той е плашещ, ужасен, могъщ и внушава страхопочитание. И ако някой се опита да ми направи нещо, това същество ще унищожи всичко наоколо. Кое момиче не би било очаровано? Освен това, след като видях как действат онези лесъри, мога само да ти благодаря. Чувствам се защитена. С теб и с дракона няма от какво да се страхувам.