Читать «Вечна любов» онлайн - страница 211

— Не ми казвайте, че някой идва насам — каза тя, без да променя тона си и без да се обръща. Продължи да държи очите си приковани в огромното лице.

— Бъч, не се приближавай — измърмори Ви. — Тя ще го успокои с приказки.

Ниско гърлено ръмжене излезе от устата на звяра.

— Хайде сега, не им обръщай внимание — каза тя. — Няма да направят нищо нито на мен, нито на теб. А и не ти ли стига за тази вечер?

Съществото въздъхна дълбоко.

— Да, стига толкова — каза тихо тя, като галеше врата под гривата.

Силните мускули се надигаха като въжета под кожата. Нямаше тлъстини, нищо, освен мощ.

Създанието огледа вампирите още веднъж.

— Не, те не са нещо, за което ти и аз трябва да се тревожим. Ще си стоиш тук с мен и…

Без предупреждение звярът се извъртя на другата страна и я събори на земята с опашката си. Скочи във въздуха към къщата и разби един прозорец с горната част на тялото си.

Един лесър бе измъкнат навън в нощта и яростният рев на чудовището секна, когато го стисна в челюстите си.

Мери се сви на кълбо, пазейки се от шиповете на опашката. Затвори очи и закри ушите си, за да спре мляскащите звуци и ужасната гледка, която представляваше убийството.

След няколко минути усети, че нещо побутва тялото й. Създанието я буташе с муцуна.

Тя се претърколи и погледна нагоре в белите му очи.

— Добре съм. Но ще трябва да се погрижим за маниерите ти по време на хранене.

Той замърка, простря се на земята до нея и отпусна глава между предните си лапи. Блесна ослепителна светлина, после Рейдж се появи, легнал в същата поза. Трепереше на студа, покрит с черна кръв.

Тя бързо смъкна палтото си, докато братята тичаха към тях. Всички мъже свалиха горните си дрехи и също покриха Рейдж.

— Мери? — дрезгаво каза той.

— Тук съм. Всички са добре. Двамата ме спасихте.

47.

Бъч нямаше да повярва, ако сам не беше видял всичко. Мери превърна побеснелия звяр в домашен любимец.

Господи, тази жена знаеше как да се справя с нещата. Освен това беше смела. След като видя как това чудовище изяде онези убийци, тя се изправи пред проклетото нещо и наистина го докосна. На него нямаше да му стиска.

Мери вдигна поглед от тялото на Рейдж.

— Някой ще ми помогне ли да го занесем до колата?

Бъч веднага отиде до тях и го хвана за краката, а Ви и Зейдист — за ръцете. Занесоха го до мерцедеса и с усилие го наместиха на задната седалка.

— Аз не мога да го откарам у дома — каза Мери. — Не знам пътя.

Ви отиде до предната врата.

— Аз ще ви закарам. След двадесет минути съм тук, ченге.

— Внимавай с тях — промърмори Бъч.

Обърна се и откри, че Фюри и Тор се взираха в него с очакване. Беше свикнал с това. Без дори да се усети, отново влезе в ролята на детектив, разследващ убийства. И пое контрола в свои ръце.

— Ще ви кажа какво научих дотук. — Заведе двамата до задната част на къщата и посочи черните петна по земята. — Виждате ли тези изгорени следи по тревата? Бела е била отвлечена и пренесена през поляната от нейната къща дотук. Кървяла е и когато слънцето е изгряло, следите от кръвта й са се превърнали в пепел. А защо е трябвало да я носи през поляната? Мисля, че убиецът е дошъл да търси Мери и ненадейно е срещнал Бела на това място. Тя е избягала в нейната къща и той е трябвало да я върне, сигурно защото колата му е била паркирана тук. Елате с мен, момчета.