Читать «Вечна любов» онлайн - страница 208

— Не се допирай до това нещо. Това е кръв на лесър.

Тя затвори очи. Онези мъже от парка бяха хванали Бела.

— Спалнята й в мазето ли е? — попита той.

— Така ми каза.

Слязоха тичешком в мазето и намериха двойната врата, водеща към стаята й, широко отворена. Няколко от чекмеджетата на скрина бяха разхвърляни, изглежда някои от дрехите й бяха взети. В което изобщо нямаше смисъл.

Докато се качваха към кухнята, Бъч вдигна капака на мобилния си телефон.

— Ви? Имаме влизане с взлом. У Бела. — Огледа черните петна по един счупен стол. — Била се е храбро. Но мисля, че лесърите са я отвлекли.

Рейдж притискаше мобилния телефон между ухото и рамото си и в същото време обличаше кожените си дрехи.

— Ченге? Дай да говоря с Мери.

Чу се шумолене, после тя се обади:

— Ало? Рейдж?

— Здравей, мила, добре ли си?

— Да.

Гласът й трепереше силно, но какво облекчение беше само да го чуе.

— Идвам да те взема. — Грабна кобура и напъха крака в тежките си ботуши. — Слънцето тъкмо се скрива, така че веднага ще дойда.

Искаше тя да е в безопасност и у дома, докато той и братята преследват тези негодници.

— Рейдж… О, господи, Рейдж, какво ще й направят?

— Не знам. — Беше лъжа. Знаеше точно какво правят с Бела. Господ да й е на помощ. — Чуй ме, знам, че се тревожиш за нея. Но в момента искам да мислиш за себе си. Залепи се за Бъч и не се отделяй от него, разбра ли?

Щеше да стане по-бързо, ако се дематериализираше, за да отиде при нея, отколкото ако чакаше ченгето да я докара с колата. Никак не му харесваше да е изложена на опасност.

Докато прибираше кинжалите в ножницата, осъзна, че от телефона се чува само тишина.

— Мери? Чу ли какво ти казах? Мисли за себе си. Стой до Бъч.

— Точно до него съм.

— Добре. Стой така. И не се тревожи, все някак ще си върнем Бела. Обичам те.

Той затвори телефона и навлече тежкото манто. Изхвърча в коридора и се блъсна във Фюри, който беше облечен в кожа и напълно въоръжен.

— Какво става, по дяволите? — Зейдист приближаваше по коридора. — Получих много тревожно съобщение от Ви за някаква жена…

— Лесърите са хванали Бела — каза Рейдж, като преглеждаше пистолета си.

От Зи полъхна студена вълна като силен вятър.

— Какво каза?

Рейдж смръщи вежди при този емоционален изблик.

— Бела. Приятелката на Мери.

— Кога?

— Не знам. Бъч и Мери са в къщата й…

Зейдист изведнъж изчезна.

Рейдж и Фюри го последваха веднага, като се дематериализираха, за да отидат в дома на Бела. Тримата се качиха заедно, тичайки по предното стълбище на къщата.

Мери беше в кухнята, точно до Бъч, който проверяваше нещо на пода, Рейдж се втурна вътре като вихрушка, хвана я и я прегърна толкова силно, че костите им изпукаха.

— Ще те закарам у дома — промълви той, скрил лице в косата й.

— Мерцедесът е до нейната къща — каза Бъч, като се изправи от пода, където бе разглеждал черните петна.

Хвърли връзка ключове на Рейдж.

Фюри ругаеше, докато изправяше един стол.

— Какво е станало?

Ченгето поклати глава.

— Мисля, че са я отвлекли жива, ако съдя по тези обгорени ивици, водещи към вратата. Следите от кръвта й са изгорели, когато слънцето ги е огряло…