Читать «Вечна любов» онлайн - страница 16
Дж. Р. Уорд
— Искаш ли пуловер?
Момчето поклати глава и започна да описва кръгове с ходилата си.
— Как се казваш?
Мери се усмихна при мисълта, че двамата имат нещо общо.
— Двама герои от Новия завет.
— Монахини?
Настъпи дълга пауза, то като че ли се питаше каква част от живота си да й разкаже.
— Израснал си в сиропиталище? — Тя тихо и нежно го подкани да продължи. Спомни си, че има само едно в града, носеше името на Дева Мария.
Тя запази обзелите я чувства за себе си.
— А къде живееш сега? Осинови ли те някой?
Момчето поклати глава.
— Приемни родители?
Моля те, Господи, нека е имал приемни родители. Прекрасни и мили. Които да са му осигурявали топлина и храна. Добри хора, които да са му вдъхнали вяра, че той има значение, въпреки че е бил изоставен.
Момчето не отговори, а тя погледна старите му дрехи и забеляза, че лицето му е по-старо и по-мъдро от това на връстниците му. Не изглеждаше да е видяло много от добрата страна на живота.
Най-после то размърда ръце.
Което означаваше, че или живее незаконно в апартамент в някоя порутена сграда, или е наемател в някоя мизерна дупка, обитавана от плъхове. Истинско чудо беше, че успява да се поддържа толкова чисто.
— Живееш някъде наблизо до офисите на горещата линия, нали? Ето как си разбрал, че съм на работа, макар тази вечер да не бях на смяна.
Момчето кимна.
— А тази вечер ме проследи до дома ми?
Мери поклати глава с мисълта, че той е доста странен. Приличаше на дете, но говореше като зрял мъж. И като се имаше предвид всичко, вероятно трябваше да се страхува. Момчето се беше залепило за нея, смяташе се за неин защитник, макар да изглеждаше, че то самото има нужда някой да се грижи за него.
Очите му бяха прями и открити. Странно беше да види толкова мъжки поглед на това детско лице.
— Защото може би нямам време — изтърси тя.
— Мери? Приемаш ли гости?
Мери хвърли поглед през дясното си рамо. Бела, единствената й съседка, беше прекосила двата акра ливада, която разделяше имотите им, и сега стоеше в края на моравата.
— Здравей, Бела. Ела да се запознаеш с Джон.
Бела се приближи до басейна. Беше се преместила в голямата къща преди година и двете си бяха създали навика да разговарят вечерно време. Бела беше красавица — висока метър и осемдесет, с гъста черна коса, която падаше на вълни до кръста. Лицето й беше така съвършено, че на Мери й бяха необходими месеци да престане да се втренчва в него, а тялото й беше като слязло от реклама на бански костюми.