Читать «Вечна любов» онлайн - страница 18

— Не се опитвай дори.

— Защо спиш с толкова много човешки жени, а мен отхвърляш?

— Просто не ме интересуваш.

Тя се наведе към него и зашепна в ухото му.

— Трябва някой път да опиташ и с мен.

Той я отблъсна, стиснал китката й в жестока хватка.

— Точно така, Рейдж, още по-силно. Обожавам болката. — Той незабавно я пусна, а тя се усмихна и потърка зачервеното място. — И така, зает ли си, Ви?

— Току-що дойдох. Може би малко по-късно.

— Знаеш къде да ме намериш.

Кейт се отдалечи, а Рейдж хвърли поглед на брат си.

— Не разбирам как я понасяш.

Ви отметна глава назад и гаврътна водката си, като в същото време гледаше жената изпод полупритворените си клепачи.

— Тя има качества.

Блондинката стигна до масата им и спря пред Рейдж, заела примамлива поза. Той я хвана за хълбоците и я дръпна така, че да възседне бедрата му.

— Здравей — каза тя и се плъзна по-нагоре. Зае се да го оглежда, да преценява облеклото му. Изгледа тежкия златен „Ролекс“, който се подаваше под ръкава на коженото му палто. Очите й бяха пресметливи и толкова студени, колкото и онова, което се намираше в средата на гърдите му.

Господи, ако можеше да си тръгне, би го направил — до такава степен му беше омръзнало всичко това. Обаче тялото му копнееше за освобождаване, изискваше го. Усещаше как желанието му нараства и, както винаги, изгарящите го плътски нужди оставяха сърцето му мъртво и празно.

— Как се казваш? — запита той.

— Тифани.

— Приятно ми е да се запознаем, Тифани — каза той, което беше лъжа.

На по-малко от десет мили оттам, до басейна в задния двор, Мери, Джон и Бела си прекарваха изненадващо добре. Мери се засмя на глас и погледна Джон.

— Не говориш сериозно.

Вярно е. Сновях като совалка между киносалоните.

— Какво каза той? — запита Бела усмихната.

— Гледал е „Матрицата“ четири пъти в деня на пускането й по екраните.

— Джон, съжалявам, че трябва да го кажа, но това е нелепо — каза тя през смях.

Той й се усмихна лъчезарно и дори леко се изчерви.

— Направи ли същото и с „Властелинът на пръстените“? — запита Бела.

Джон поклати глава, въздъхна и погледна Мери с очакване.

— Казва, че обича бойните изкуства, а не елфите — преведе тя.

— Не го обвинявам. И аз не мога да приема цялата тази глупост с косматите крачета!

Внезапен порив на вятъра подхвана падналите листа и ги запрати в басейна. Те се понесоха над водата, а Джон се наведе и взе едно.

— Какво е това на китката ти? — попита Мери.

Той протегна ръка, за да може тя да разгледа кожената гривна. Върху нея бяха изрисувани редица от символи, нещо средно между египетски йероглифи и китайски писмени знаци.

— Великолепна е.

Аз я изработих.

— Може ли да погледна? — Бела приведе тяло напред. Усмивката й се стопи, тя присви очи и втренчи поглед в лицето на Джон. — Откъде я имаш?

— Твърди, че е негова изработка.

— Ти откъде каза, че си? — попита Бела.

Джон отдръпна ръката си, очевидно смутен от внезапния й интерес.

— Той живее тук — отговори вместо него Мери. — Тук е роден.

— А къде са родителите му?

Мери се обърна към Бела. Питаше се защо приятелката й е така настоятелна.

— Няма такива.