Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 5

„Любопитен е… дали знае за кръвната ни линия, за нашите тайни?“

Жофроа прекъсна мислите й:

— Както наредихте, жертвахме живота на мнозина и проляхме много кръв, за да открием това място, скрито от слухове и пазено колкото от проклятия, толкова и от неверниците — и всичко това, за да открием този човек и съкровището, което пази. Кой е той? Спечелих правото да науча с върха на меча си.

Тя не обичаше да си хаби думите за глупаци. Вместо това се обърна към пленника и му заговори на древен арабски диалект.

— Кога си се родил?

Черният поглед се впи в нея и едва не я блъсна назад със силата на неговата воля, вътрешната му сила беше като бурен вятър. Сякаш се чудеше дали да не я излъже, но онова, което видя изписано на лицето й, го накара да осъзнае, че лъжата е безполезна.

Когато заговори, думите бяха тихи, но сякаш затиснати под огромно бреме.

— Роден съм през мухарам, в пет и деветдесетата година от хиджра.

Жофроа разбираше достатъчно арабски, за да се изсмее пренебрежително.

— Деветдесет и петата? Това означава, че е на повече от хиляда години.

— Не — каза тя по-скоро на себе си, отколкото на него, докато пресмяташе наум. — Неговият народ използва различно летоброене от нашето. Започва с пристигането на Мохамед от Мека в Медина.

— Значи не е на хиляда години?

— Далеч не — каза тя, след като приключи със сметките — живял е само петстотин и двайсет години.

С периферното си зрение видя как Жофроа се извръща втрещено към нея.

— Невъзможно — промълви той с треперещ глас, който издаваше колко плитко е неверието му.

Тя не откъсна нито за миг поглед от пленника. Долавяше в очите му някакво неизмеримо и плашещо познание. Опита се да си представи всичко, на което бе станал свидетел през столетията — възход и падение на могъщи империи, градове, издигащи се от пясъците и разрушавани от времето. Какви ли неща можеше да разкрие за древните тайни и забравени истории?

Но не беше дошла тук, за да го разпитва.

Пък и се съмняваше, че той ще отговори на въпросите й.

Не и този човек — ако все още можеше да се нарича човек.

Следващите му думи прозвучаха като предупреждение и пръстите му се стегнаха около тоягата.

— Светът не е готов за онова, което търсиш. То е забранено.

Тя отказа да отстъпи.

— Не си ти този, който ще решава. Ако човек е достатъчно пламенен, за да го грабне, негово право е да го притежава.

Той я изгледа мълчаливо, после погледът му се плъзна надолу към гърдите й, към онова, което бе скрито под твърдата броня.

— Същото е вярвала и самата Ева в Райската градина, когато е послушала змията и е откраднала от Дървото на познанието.

— А — въздъхна тя и се наведе напред. — Бъркаш ме. Аз не съм Ева. И не търся Дървото на познанието. А Дървото на живота.

Извади кама от колана си, изправи се бързо и заби ножа до дръжката в гърлото на пленника, като го повдигна само със силата на волята си. С този единствен удар безкрайният поток от векове стигна до кървавия си край — наред с опасността, която представляваше този мъж.

Жофроа ахна и се дръпна назад.