Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 3
Джеймс Ролинс
Пролог
Навремето я наричаха вещица и курва.
Но това беше минало.
Седеше изправена на сивия си боен жребец в черна броня, който внимателно си проправяше път сред касапницата на бойното поле. Земята беше осеяна от телата на мюсюлмани и християни. Преминаването й подплашваше пируващите гарвани и врани и ги вдигаше на огромни черни облаци в небето. Други боклукчии — онези на два крака — обикаляха между мъртвите, смъкваха ботуши и вадеха стрели заради върховете и перата им. Някои вдигаха глави да я изгледат, но бързо се извръщаха и продължаваха плячкосването.
Тя знаеше какво виждат — поредния рицар сред многото, сражавали се тук. Гърдите й бяха скрити под ватирания жакет и ризницата. Тъмната й коса, подрязана до раменете и по-къса от тази на повечето мъже, бе покрита от коничния шлем; изящните й черти трудно се различаваха зад предпазителя за носа. Широкият двуостър меч бе закрепен за седлото й и се удряше в лявото й коляно. Металните брънки на панталона, защитаващ дългите й крака, звъняха.
Малцина бяха наясно, че тя не е мъж — и
Оръженосецът й я чакаше край изровения път, който се издигаше стръмно нагоре към изолирано каменно укрепление. Тежката структура, скрита дълбоко в планината Нафтали в Галилея, нямаше име и изглеждаше като издялана от самия склон. Червеното слънце беше увиснало ниско над хоризонта зад бойниците, закривано от дима на лагерните огньове и подпалените ниви.
Младият оръженосец падна на коляно, когато тя спря коня си до него.
— Той още ли е тук? — попита го.
Кимане. Уплашено.
— Господарят Жофроа ви очаква.
Момчето не посмя да погледне към кулата. Тя нямаше подобни опасения. Килна шлема си назад, за да вижда по-добре.
„Най-сетне…“
Беше търсила невъзможното цели шестнайсет години, още от времето, когато чичо й основа Ордена на бедните рицари на Соломоновия храм. Дори чичо й не беше разбрал молбата й да стане тамплиер, но на нейния клон от фамилията не можеше да се откаже. Така тя получи бялата мантия и беше сред първоначалните деветима — скрита и безлика като шлема си, докато орденът около нея увеличаваше както числеността, така и славата си.
Другите от нейната фамилия, от кръвната й линия, продължаваха да манипулират рицарския орден отвътре и отвън, трупаха богатства и знания, търсеха могъщи реликви из забравени крипти и древни руини в Египет и Светите земи. Въпреки внимателното планиране не успяваха да избегнат провалите. Само преди година се бяха разминали с придобиването на мощите на магите — останките на тримата библейски царе, за които се твърдеше, че пазели изгубени тайни на алхимията.
Нямаше да позволи днешният ден да бъде запомнен с поредния провал.
