Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 226
Джеймс Ролинс
Грей дойде при нея и се отпусна на колене.
Убийцата беше мъртва.
Жената имаше име, но онези пет букви бяха без значение.
В крайна сметка тя беше безименна, просто целенасоченост в човешка форма.
Сейчан изгледа окървавения труп и отново се обърна. Изведнъж се беше почувствала някак по-свободна.
„Няма да бъда като теб.
И съм по-силна“.
Грей я прегърна през рамо.
— Сейчан…
Това беше простият отговор. Тя имаше име, казано от човек, който му даваше тежест, дълбочина, смисъл, същина.
Но в този момент тя научи, че е имала и друго име, което никога не бе знаела. Умиращият в обятията й мъж й го каза. Ръката му се отпусна безсилно.
— Имаш очите на майка си… — едва чуто прошепна той.
Треперещи пръсти намериха нейните, може би усетили шока й.
— Опитах да те защитя, да те скрия… да те държа далеч от тях. — Очите му не се откъсваха от лицето й. — Но след като майка ти беше отведена… ми отне толкова време да те намеря. И щом те намерих, не можех да те пусна… егоистично… но да призная, че те има, щеше да означава смърт за теб. Затова те крих пред очите на Гилдията, бяхме близо един до друг, но завинаги разделени. Бях сляп, наивен за жестокостите, които ще ти бъдат причинени, за онова, което ще се иска от теб по-късно… съжалявам…
Сейчан не знаеше какво да каже. Беше се върнала в миналото, спомняше си онази нощ, скрита под леглото, онемяла от ужас, докато извличаха майка й навън.
Пръстите му стиснаха за последен път.
Сейчан се взираше в него. Невъзможно. Това беше баща й.
— Майка ти… — каза той, отворил широко очи от усилието да каже най-важното, преди да изпусне последен дъх. — Избяга… още беше жива след… не зная къде…
С тези думи той се отпусна, сякаш напускащият го живот го бе изпразнил, оставяйки само обвивката. Очите му бавно се затвориха. Последните му думи бяха странно ясни и тъжни.
— Никой баща не бива да губи дъщеря си…
И си отиде.
Грей придърпа Сейчан към себе си и я прегърна така, както тя прегръщаше баща си.
И тогава светът се разтресе, сякаш гръмовержецът Зевс внезапно беше изпаднал в ярост.
41.
Пейнтър се носеше във въздуха, когато светът под него експлодира.
Секунди по-рано парашутът се беше отворил, за да се превърне в платнено крило над главата му и да спре рязко падането му — после цялото плато политна нагоре към него с оглушителния бас на скрити под земята бойни глави.
Другите от екипа му висяха във въздуха от двете му страни. Монк и Ковалски се бяха насочили към позицията на Кат до пропастта. Тъкър беше няколко метра по-ниско и се плъзгаше към корниза на Лиза и водопада. Каин беше привързан с ремъци на гърдите му.
Под краката на Пейнтър всичко пропадна надолу и се пръсна, изчезвайки в някаква ревяща яма от разбити скали, огън и пара. Цели части от гората изчезваха в адското гърло. Пушек и прах полетяха нагоре и погълнаха групата му. Полуделите топли течения създадоха пълен хаос. Парашутът на Пейнтър се завъртя неудържимо и се издигна, понесен от колоната свръхнагорещен въздух.
