Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 8

Оливер разглеждаше с интерес гърдите ми.

— Какво, наистина ли вече навърши трийсет, карфиолче?

Кимнах смутено.

— И няколко годинки отгоре, ако се съди по избелелите ръбове на тениската — допълни Евелин хапливо.

— Оха — изгрухтя Еберхарт и с развеселено-надменно изражение на лицето впери поглед в избелелите ръбове. При Катинка нямаше такива работи. — Никак не е зле, господин кълвач. Я виж ти, певческото дружество е тук.

Не знаех какво да отговоря на странните празни приказки, които изстреля Еберхарт.

— Никога не съм я обличала, защото е прекалено тясна — отговорих само защото вече не бях сигурна кой точно ми беше подарил тъпата тениска за рождения ден. Може би все пак бяха Еберхарт и Катинка? Исках и да допълня, че не съм напълняла, а както тениската, така и дънките просто никога не са ми ставали. Мога дори със сигурност да твърдя, че това бяха най-зле скроените панталони на земята, които може би нямаше да станат на нито един човек от слънчевата система, дори и на Хайди Клум. Панталоните бяха намалени, цената беше толкова ниска, че дори не си и помислих да ги пробвам. Глупава грешка.

— Всеки може да говори за тебе, каквото си иска, но едно е ясно — смела си — обади се Евелин.

Разгледах я скришом от главата до петите, но беше безполезно, нямаше за какво да се хвана, тя беше просто безупречна. Скъпите дрехи си набавяше много изгодно като закупчик на дамска конфекция в голяма търговска верига, но и без дрехи тя беше истинска наслада за очите. Средна на ръст, стройна, със стигаща до раменете златистокафява коса, която небрежно падаше на меки вълни. Във фигурата й не можеше да се намери нещо, за което да се хване човек. Какво да кажа аз? Имаше дни, в които цялата представлявах един голям проблем. Звучи ли ви познато? Косата ви прилича на гнездо, торбичките под очите са увиснали, а на брадичката ви е избила толкова голяма пъпка, че ви е трудно да се проврете през вратата с нея. Е, точно такива дни за Евелин бяха напълно непознати. Гъсти и извити мигли обрамчваха кафявите й очи, а малките й очила като че ли допълнително подчертаваха красотата им. Дори и луничките стояха на точното място на нослето й, върху което и с лупа не можеше да се намери следа от черна точка. Ръцете й бяха толкова грижливо поддържани, че се принудих веднага да мушна в джобовете си моите градинарски ръчища, преди Евелин да ги е забелязала и да е направила някоя заядлива забележка. Но пък проклетите джинси бяха толкова тесни, че кръвообращението към ръцете ми веднага прекъсна.

За щастие, Евелин реши да не се заяжда повече с облеклото ми, а вместо това да се съсредоточи върху Еберхарт.

— Добре, че дойде — каза тя. — Еберхарт тъкмо ни изнасяше лекция за телевизионната програма през изминалата седмица, въпреки че ние достатъчно ясно му заявихме, че изобщо не ни интересува.

При това тя така постави ударение върху думата „изобщо“, та не остави място за съмнение за нарастващото ниво на агресия у нея. Предположих, че се дължи на предменструален синдром. Или все пак имаше зъбобол.

— Охо — отговори Еберхарт, без ни най-малко да се засегне. — Всичко ясно ли е, или не! Би трябвало да те интересува к’во дават по каналите — който плаща, поръчва музиката. Иначе — финито.