Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 11

— Сега, ако обичате малко тишина — зачука Катинка с лъжичката за яйца по чашата си с кафе.

— Ш-ш-шт — помогнах й аз.

Стана ми жал за Катинка, защото все не успяваше да сподели своята изненада.

— Благодаря ти, дъще — каза Фриц в последвалата тишина и се обърна към синовете си. — И така, какво е новото при вас? — попита той, както всяка неделя повеляваше традицията. И това по принцип поставяше неизменно началото на една здрава семейна разправия. Е, човек свиква с всичко.

— При нас с Еби има чудесни новини.

Катинка направи разколебан опит да предотврати семейния скандал, но Фриц я прекъсна грубо.

— Не питах теб, дъще. Ти и без това всеки ден ми разказваш какво ново има.

Това бе така, защото къщата на Катинка и Еберхарт беше само на две преки от тази на свекър ми. А Катинка не пропускаше възможност да си направи разходка заедно с децата до къщата на дядо. При това не го правеше с егоистични помисли, защото докато децата си играеха на двора, тя се заемаше с дрехите за пране на Фриц, макар той винаги да настояваше, че се справя отлично и сам. В действителност, въпреки ежедневното му негодуване, изглежда постоянното присъствие на Катинка не му пречеше, защото много бързо обзаведе двора с люлка и пясъчник за този, тази и онзи. И двете на промоционална цена от местния строителен магазин, защото бяха леко повредени, но и това беше нещо. За мъж, който купуваше кучешки обрезки за себе си и семейството си, който се подстригваше сам и от 1979 караше един и същ мерцедес, това бе жест на невероятна щедрост. Катинка с право изглеждаше обидена.

— Исках братята ти да ми разкажат нещо за мизерното си съществуване. Първо лошите новини, след това добрите — каза Фриц, успокоявайки я и се обърна към Щефан. — Е, как върви оборотът? И как е съборетината?

— Коя съборетина точно имаш предвид? Къщата или градината? — попита Щефан.

— И двете — каза Фриц.

С Щефан купихме къщата и оранжерията преди година и половина и се захванахме с отглеждане на цветя. Трябваше да изтеглим много голям кредит, толкова голям, че не само Фриц смяташе, че банката не е трябвало да го одобрява. Разбира се, той не показа и минимално желание да ни подпомогне с малко средства или да ни услужи с пари, при по-изгодни условия от тези на банката. „Винаги съм смятал, че децата ми трябва сами да изсърбат попарата, която са си надробили“ — опитваше се той да придаде на свидливостта си морално-педагогическа обвивка. „И да не вземете после да кажете, че не съм ви предупредил.“ Тайно подозирах, че само чака да обявим фалит. Но аз все още таях надежда, че ще чака напразно. Старата градина с петте големи стъклени оранжерии се намираше в състояние не много по-завидно от това на къщата. Но пък парцелът беше над четиринайсет хиляди квадратни метра. А почвата беше великолепна, идеална за разсадника, който планирахме да направим. Все някога големите инвестиции щяха да се изплатят, бях сигурна в това. А дотогава просто нямаше да се купуват никакви нови дрехи и скъпи кремове против бръчки. По-скоро бих се сбръчкала, отколкото накрая да се окаже, че свекър ми е имал право.