Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 100

— Винаги съм си мислела, че за да направим подобно нещо, трябва да се опознаем по-добре с Щефан — отговорих срамежливо.

Същото важеше и за игричките със завързване.

Не ми убягна, че Хана и Елизабет си размениха многозначителни погледи. По всяка вероятност Елизабет беше разказала на Хана за линг-линг историята. Изобщо не ми пукаше, че ме мислеха за задръстена. Може пък и наистина да бях. Докога всъщност мислех да чакам, за да направя тези неща с Щефан? До сребърната ни сватба ли?

— Може ли тази вечер да спя тук? — казах, вече доста фъфлещо, като гушнах силно плюшената лисица на Каспар.

— Разбира се, че можеш — отвърна Хана. — Ние жените трябва да се поддържаме.

— Изобщо не може и да става на въпрос! — възкликна обаче Елизабет заповеднически.

— Но защо? — попитах вече полуразплакана.

— Защото е вече почти пет и половина и аз възнамерявам да те откарам в града — отговори ми Елизабет. — Щефан може и да ти е изневерил с порчето, но това в никакъв случай не е причина да се откажеш от един милион евро.

— Вече изобщо не ми пука — разревах се аз.

— Напротив! — каза Елизабет, като взе енергично да попива с кърпичка лицето ми. Предполагам локвите от големите количества очна спирала, които тази сутрин използвах. — Точно сега е много важно да помислиш за кинтите. Не стига, че си нещастна в момента, ами ще вземеш да останеш и бедна. Затова, хайде, помагайте ми да я занесем до колата.

— Мога и сама да вървя — казах възмутено, когато малкият Каспар се опита да ме изправи на крака.

Но на малко помощ при слизането по стълбите щях да съм благодарна. Постоянно някоя част от тялото ми се олюляваше в непредвидима посока. Бях щастлива, когато вече седях в колата. Наложи се Елизабет да ме закопчае, защото аз просто не можех да закопчая тъпия колан.

— Не мога да разбера — каза тя. — Та нали изпи само три джин фиса. Да не би да не си яла нищо?

— От това трябва да е! — казах.

А бях пийнала и малко водка преди това. Е, всъщност май множко.

По пътя за града трябва да съм заспала, защото както бяхме на паркинга пред къщата на Елизабет, в следващия момент се озовахме в центъра на града.

— Ама че работа! — изненадах се.

Каква беше тази магия.

— Пристигнахме — рече Елизабет.

Тя спря в зоната, забранена за паркиране, точно пред блока на Оливер и Елизабет.

— Много ти благодаря — отвърнах аз и затърсих в дамската си чанта връзката с многото ключове.

Когато се опитах да изляза от колата, почувствах краката си меки като пластилин. Така че се наложи Елизабет да ме подкрепя до асансьора.

— Оттук нататък мога и сама — казах аз и ако не беше Елизабет да ме задържи, още в следващия момент щях да се свлека на пода. — Ще те глобят за неправилно паркиране!

— Можеш ти да платиш от благодарност, че съм ти спасила милиона — отговори Елизабет навъсено.

Асансьорът потегли нагоре.

— Не е моят милион, половината принадлежи на Щефан — казах аз.

— Мисля, че и половината е напълно достатъчна — отговори Елизабет.

Току-що бяхме спрели на седмия етаж и тя ме отведе право към вратата на апартамента. Там ме облегна на стената все едно, че бях някоя кукла, и започна да рови в чантата ми.