Читать «Лъжи» онлайн - страница 163

Пол протяга ръка, издърпва ме от водата и ме прегръща.

— Хайде да отворим шампанско! Нека да бъде отлежало!

Телевизия „Форуд“ не разори една от най-големите фирми по индекса ФТСЕ100 на Британската фондова борса. Рейф осигури финансиране в последния момент. Бързината, с която се разпространяваха личните слухове за него, и стремглаво падащата цена на акциите му докараха няколко предложения на масата.

Изпратих на Рейф дълго писмо, в което се извиних за случилото се. Не получих отговор няколко седмици и със съжаление реших, че няма да се помирим, но един ден пристигна куриер с пакет. Вътре имаше тежка картонена кутия с красив камък с щамповано мъничко многокрако същество. Нямаше бележка.

Пол прокарва ръка по гърба ми, докато семейството ми лудува около мен. Името ми е Кейт Форман и съм голяма късметлийка. Почиваме си, преди Пол да се върне в телевизионната лудница. Дълга почивка. Взимам хавлия и избърсвам лицето си. Малко черно куче изприпква до барбекюто.

Джон го пъди.

— Обзалагам се, че е на някой минувач. Избягало от пътя и обича миризмата на наденички. — Пол се обръща и всички поглеждаме кучето.

След интервюто ми при Марика три национални вестника и две списания на супермаркети ме молиха за интервю, да ме снимат в дома ми и да ме гримират. (Искаме да те направим още по-очарователна.) Отказах на всичките. Не си падам по такива неща.

След мързелуването и изпълнената с обич семейна почивка аз имам работа. „Време за престъпление“ беше страхотен хит и се говори за създаването на кабелен канал, по който непрекъснато да се излъчват видеозаписи от типа на „Време за престъпление“. Ливи гори от желание да ме върне на работа, вероятно пред камера. Тя казва, че зрителите реагирали положително на моята „сериозна откровеност“ и аз искам да се включа в работата. Има много неща, за които да мисля.

Кучето слага лапи на масата до барбекюто. Пол пъха пръсти в устата си и изведнъж изсвирва като виещ вълк, като ме кара да подскоча. Кучето изприпква до него и Пол разрошва пухкавите му уши, издавайки дружелюбни звуци. Чувам далечния напевен зов на стопанина и миг по-късно Пол отпраща кучето. Животното се суети колебливо и раздвоено, но той му заповядва за втори път да тръгне и то послушно заминава по пътя, по който е дошло.

— Сладурче. — Наблюдава го умилено и сетне ме поглежда. — Добре ли си? Изглеждаш на километри оттук.

Увивам хавлията около раменете си. Студено ми е въпреки горещия ден. Нещо в онова, на което току-що станах свидетелка, ме разтърсва. Начинът, по който Пол се държеше с кучето…

— Пол, как блъсна кучето?

— Какво?

— Как се случи? Внезапно ли изскочи на пътя?

Той мълчи.

— Защо искаш да знаеш?

— Кажи ми.

Пол ме гледа с изражение, което не мога да разгадая.

— Валеше и се виждаше трудно. Прегазих го. Може би вече беше ранено. Не скочи към мен, ако това имаш предвид. Беше много лошо премазано.