Читать «Лъжи» онлайн - страница 147

Децата се придвижват към зоната с динозаврите. Рейф се шегува с жената с плитките. Заобиколен е от твърде много хора и не мога да се доближа до него. Пазач от музея си проправя път през тълпата. Обръщам се и тръгвам обратно по пътя, по който дойдох. Не мислех, че последните двайсетина крачки ще бъдат най-трудното предизвикателство от всички. Заставам в коридора зад праисторически пищял и се мъча да реша дали да пресрещна Рейф в мъжката тоалетна, когато ме хващат в засада.

— Дай ми една основателна причина да не извикам веднага полицията — казва Рейф и не изглежда щастлив.

— Има още един видеозапис — отвръщам и бързо се насочвам към свод далеч от тълпата.

Той тръгва след мен, изважда телефона си и набира 999. На устните му играе горчива усмивка.

— Освен ако Лекс не каже от гроба, че съм го убил, нямаш нищо.

— Делът на акциите ти падна с двайсет процента през последните два часа. Готов ли си да поемеш този риск?

Той се втренчва в мен със сините си очи и ме гледа няколко секунди с неприсъща за него нерешителност. В душата му се борят гняв и любопитство. Спуска ръката с телефона до тялото си.

— Смела си. Безразсъдно смела. Медиен съдебен процес. Предполагам, че би го нарекла поетична справедливост.

— Който нож вади…

— От нож умира. — Рейф спира. — До края на деня, независимо дали ти ще бъдеш арестувана или не, аз ще отмъстя лично на теб, на съпруга ти, на остатъците от „Форуд“ и на продуцентката, която е качила в интернет видеото ти.

— Как се чувстваш, когато си на път да загубиш фирмата си?

— Както обикновено. Мислиш ли, че ми е за пръв път? За осми път е. Това е бизнесът. — Стоим до каменен барелеф, вграден в плочките на стената, гръбнак на динозавър, извит в полукръг, който ми напомня на снимка на човешки зародиш. — Не ми се е налагало да отхвърлям обвинения в двойно убийство едновременно. — Рейф потупва джоба на сакото си, изважда инхалатор и вдишва кратко и рязко. — Защо си дошла? Какво искаш от мен?

— Знам какво е „хрътка“.

Той не реагира.

— Помисли си внимателно как ще решиш да изживееш последните си моменти в публичните очи. Сутринта един мой приятел от лондонската полиция ми каза, че аутопсията на Лекс е показала, че е убит преди повече от седмица.

Замислям се върху значението на това. Преди осем дни Лекс катастрофира с колата.

— Това означава, че аз нямам алиби за нито една от двете нощи на убийствата.

Неудобно е, но ако си мислиш, че аз ще опера пешкира за това, изобщо не ме познаваш. В отчаянието си да се спасиш ти си избрала погрешната мишена за оклеветяване. Може и да изпитам по-голямо публично неудобство, но също така съм онзи, който може да те смачка. — Рейф вдига пръст и го насочва към мен. — Децата ти ще плащат сметките ти за адвокати дълго след като всичко това свърши. — Лицето му е зачервено и на петна от гняв и гласът му е дрезгав. Трябва по-често да използва инхалатора.

— Не си ли казвал на Порша, че Лекс е споменал „хрътка“?

— Йона и китът. Това беше много хитро. Пол ли го е измислил и е накарал брат си да ти го каже? Лесно се запомня и подходящо за нашата медийна ера. И избраният момент! Подложен съм на сериозно напрежение, когато се опитвам да събера средства, за да спася фирмата. Съпругът ти играе подло. — Рейф кима леко. — Това едва ли не ме кара да го уважавам повече. Но те уверявам, че ще се боря да спася КПТВ от хора, които не могат да я управляват добре като сегашния екип.