Читать «Лъжи» онлайн - страница 139

— Опитвам се да работя върху нещо и мисля, че може да е важно. — Джон протака и ми подарява ценни секунди, които не знам как да използвам.

Самюълс сумти — звук, който показва недоверие — и чувам скърцането на обувките му по пода, докато оглеждам каютата и търся нещо, каквото и да е…

— Страхотно местенце. — Той слиза в коридора, безразличен към примамливостта на бохемския живот.

Представям си как очите му отвратено оглеждат преградените със завеса спални, как души неизбежната влага и устата му се изкривява при вида на капещия душ.

— Телевизия „Форуд“ използва яхтата като счетоводен отдел, преди да се преместим в новите офиси. Махнахме преградите на спалните и всичко беше едно отворено пространство… — бръщолеви Джон и ме обзема паника. Снишавам се на пода и плъзвам пръсти по дъските. Всичко свършва… Изведнъж пръстът ми се закача в дръжката на капака на трюма. — Много им харесваше да работят тук. Само че тогава беше лято. През зимата е по-трудно. Много е студено. Тук има дори диви животни.

— Какво има там вътре?

— Кухня и хол. Ще взема останалите папки и ще дойда в къщата.

Лежа като труп под дъските на пода. Чантата е върху гърдите ми, катинарът от предната врата се е забил в ребрата ми и студена вода се плиска в гърба ми.

Не виждам какво й е привлекателното — мърмори Самюълс и се върти около умивалника. — Трябва да си джудже, за да живееш тук.

Джон не отговаря. Чувам го, че прелиства книжа до масата.

— Откровено казано, такива места ме плашат — добавя Самюълс.

— Мога само да ви кажа да не ходите на почивка в мочурищата на Норфък.

Самюълс обикаля каютата, връща се и застава точно над мен. През тясна пролука в дъските виждам, че ръката му се протяга към нещо, и съзирам велосипедната каска на Джеси.

— Къде мислите, че е отишла тя, господин Форман?

Не мога да дишам, защото тежестта му натиска дъските върху мен.

— Не знам — тихо отговаря Джон. — Но ако има причина да бяга и да се крие, сигурно е основателна. Ако мисли, че е права, Кейт е много решителна, но ако знае, че е права, съмнявам се дали нещо може да я спре.

— Не съм убеден, че точно вие може да говорите за граници, господин Форман.

Джон не реагира на думите му и си го представям как стои неподвижно и приема евтините подигравки на Самюълс.

— Може би. Но Кейт едва ли ще се предаде, докато не научи истината.

Самюълс се изсмива презрително.

— Тя не е убила никого — продължава Джон. — Защо сте толкова сигурен, че Кейт го е направила?

Самюълс оставя с трясък каската.

— Има доказателства и нейна ДНК! Я стига! Тя е убила Мелъди в пристъп на ревност и се е опитала да изглежда така, сякаш извършителят е Джери, и после е убила Лекс, защото е била адски вбесена, че той злорадства заради любовната връзка на съпруга й и защото е можел да я претрепе в автомобилната катастрофа. И сега тя бяга и се крие. Невинните не бягат от закона. Всичко е ясно.

— Вие може и да мислите така, но не сте ме убедили. Случайно знам, че утре Рей Спенсър ще бъде в Националния музей за естествена история за една от благотворителните си акции. — Джон прелиства страниците за по-ефектно. — Имам някои въпроси, които ще развалят настроението му.