Читать «Военна морга» онлайн - страница 49

Гумата на чистачките скърцаше върху стъклото и изтласкваше снега, вече превърнат в киша. Загледах се в стоповете на бентлито пред нас и се опитах да разбера смисъла на казаното от Бентън.

— Трябва да го разгледаме, каквото и да е. — Имах предвид плика в джоба му.

— Веществено доказателство е. Ще го погледнем в лабораторията.

— Бих искала да зная за какво става дума.

— Приключих експертизата на Джони днес сутринта — припомни ми Бентън — и знаех, че майка му е звъняла в Центъра няколко пъти.

— Откъде знаеш?

— Джони ми каза.

— Пациент от психиатрията ти казва! И това е благонадеждна информация?

— Откакто го приеха, прекарах с него близо седем часа. Не вярвам, че е убил когото и да е. За много неща не вярвам. Но въз основа на онова, което знам, вярвам, че майка му е звъняла в Центъра — каза Бентън.

— Тя не смята, че ще седнем да обсъждаме с нея случая на Марк Бишъп, нали?

— В наше време хората си въобразяват, че всяка информация е обществено достояние, върху което имат изключителни правомощия — каза той, а за него беше крайно неприсъщо да прави обобщения и да се отдава на принципни умозрения. Думите му ме удивиха със своята повърхностност и уклончивост. — А мисис Донахю определено има проблеми с Джак — допълни Бентън и коментарът му отново ме изуми.

— Джони ти е казал, че майка му има проблем с Джак? А защо тя трябва да има някакво отношение към Джак?

— Донякъде и аз не мога да си отговоря на този въпрос. — Бентън шофираше, вперил поглед напред; снегът се сипеше по-бързо, полепваше по фаровете и стъклата.

Знаех кога Бентън крие нещо от мен. Обикновено не беше проблем. Но не и сега. Изкушавах се да измъкна плика от джоба му и да погледна онова, което някой, може би мисис Донахю, искаше да видя.

— Срещна ли се с нея, разговаряхте ли? — попитах аз.

— До момента съумявах да го избегна, макар че се е обаждала в болницата и се е опитвала да се свърже с мен. На няколко пъти след приемането му. Не е уместно да разговарям с нея. Не е уместно да говоря за много неща и се надявам, че разбираш.

— Ако Джак или някой друг е разкрил някакви подробности относно Марк Бишъп пред нея, това вече е наистина сериозно — отвърнах. — Представям си защо предпочиташ да запазиш информацията за себе си, но мисля, че имам право да бъда информирана дали той е извършителят.

— Не зная какво знаеш ти. Какво ти е казал Джак.

— За кое по-точно?

Не исках да призная пред Бентън, а още повече пред себе си, че не си спомням кога точно говорих с Филдинг за последен път. Контактите ни, ако изобщо ги осъществявахме, бяха формални и лаконични, а през няколкото почивни дни, в които се завръщах у дома, не се видяхме. Заминал беше еди-къде си, за да заведе семейството си, макар да не бях съвсем сигурна в това. От доста време Филдинг вече не споделяше подробности от личния си живот с мен.

— За този случай, по-точно случаят с Марк Бишъп — отвърна Бентън. — Кога се е случило, например. Джак обсъждал ли го е с теб?

В събота, 30 януари, когато шестгодишният Марк Бишъп си играел в задния двор на дома си, на около час път оттук, в Салем, някой забил пирони в главата му.