Читать «Военна морга» онлайн - страница 250

— Този, който е влязъл тук — гадаеше Марино, като посочи тила си в основата на черепа — го е убил веднага, нали?

— Ако трябва да използваме тази фраза — съгласих се.

— Искам да кажа, че тя сигурно му е помагала в някой от класовете за деца „Малките тигри“ на Филдинг — продължаваше да разплита историята той. — Затова детето я е познавало, възхищавало й се е, а нея си я бива. Имам предвид, че наистина изглежда добре. Ако бях на нейно място, щях да кажа на детето, че ще му покажа ново движение или нещо подобно, и да го накарам да легне на двора. Детето, разбира се, ще направи, каквото му е казал специалистът, каквото го е посъветвал преподавателят му. Легнало е, било е вече почти тъмно, а после — прас! И това е.

— Човек като нея не би следвало изобщо да излезе на свобода — казах аз. — Ще продължи в същия дух и следващия път ще бъде по-лошо, ако подобно нещо е възможно, разбира се.

— Отрича всичко. Почти не говори. Повтаря единствено, че Филдинг бил извършил всичко и тя била невинна.

— Не го е направил той.

— И аз така мисля.

— Ще й е трудно да обясни намереното в апартамента й.

Продължавах да разглеждам фотографиите. Марино сигурно беше направил стотици.

— Изглежда добре, очарователна е и е дяволски интелигентна. А Филдинг е мъртъв.

— Уличаващо. — Повторих го няколко пъти, докато гледах фотографиите на айпада. — Ще бъдат от полза за обвинението. Не разбирам защо смяташ, че случаят ще представлява проблем.

— Така ще бъде. Защитата ще лепне всичко на Филдинг. Психясалата кучка ще събере звезден екип от адвокати, а те ще убедят съдебните заседатели, че цялата вина е на Филдинг. — Марино се приведе още повече над мен и наклонът на леглото отново се промени. Сок тихо похъркваше. Не се интересуваше от бившата си собственичка и нейната дупка, в която, както ми показа Марино, е имало легло за куче.

Все така приведен над мен, Марино плъзна курсора по няколкото снимки на покритото с кариран плат легло и играчките, а аз му показах, че бих предпочела сама да разгледам фотографиите. Двамата със Сок бяха почти върху мен. Задушавах се.

— Само исках да ти ги покажа, понеже аз ги направих — каза Марино.

— Благодаря, ще се справя. Свършил си много добра работа с фотографиите.

— Въпросът е, че явно кучето е живяло там. — Марино имаше предвид, че Сок е пребивавал в дупката на Дон Кинкейд. — А също и при Илай, и при Филдинг — добави той. — Трябва да й го призная — както изглежда, харесвала е кучето си.

— Оставила го е в къщата на Джак без отопление, съвсем само. — Преглеждах крайно уличаващите снимки.

— Пет пари не дава, ако нещо не я устройва. Реши ли, че е така, по един или друг начин го разкарва. Грижила се е за него само докато й е било удобно.

— Това е по-достоверната история — съгласих се.

Гледах снимките на неоправеното двойно легло, а после и на малка, шокиращо претъпкана с боклуци спалня, сякаш Дон Кинкейд приличаше на животните, които се запасяват.