Читать «Пробуждането» онлайн - страница 51
Л. Дж. Смит
Стефан погледна удивено към съединените им ръце. После бавно погледът му се отмести към лицето й.
— Елена — прошепна.
И тогава тя я видя — болката, пропита в погледа му, все едно повече нямаше сили да се бори. И поражението, когато стените най-после се срутиха и тя видя това, което беше скрито зад тях.
И тогава, безпомощно, той сведе глава към устните й.
— Почакай, спри тук — рече Бони. — Стори ми се, че видях нещо.
Очуканият форд на Мат намали и приближи към края на шосето, където храстите и къпините бяха избуяли. Нещо бяло проблесна и се понесе към тях.
— Боже мой! — възкликна Мередит. — Това е Вики Бенет.
Момичето се препъна на светлината на фаровете и застана на пътя, махайки, докато Мат натискаше спирачките. Светлокестенявата й коса висеше на сплъстени кичури, очите й бяха изцъклени, а лицето — изцапано с прах и кал. Беше само по бял комбинезон.
— Качи я в колата — рече Мат. Мередит вече бе отворила вратата на колата. Изскочи и се затича към замаяното момиче.
— Вики, добре ли си? Какво ти се е случило?
Момичето простена, втренчило поглед пред себе си. После сякаш внезапно видя Мередит и се вкопчи в нея, забивайки нокти в ръцете й.
— Да се махаме оттук! — изрече задъхано Вики. Очите й бяха изпълнени с отчаяна настойчивост, а гласът й — странен и дебел, все едно имаше нещо в устата си. — Да се махаме по-бързо оттук! То идва!
— Какво идва? Вики, къде е Елена?
— Да се махаме веднага…
Мередит погледна надолу към пътя, после поведе треперещото момиче към колата.
— Ще те отведем оттук — успокои тя приятелката си, — но ти трябва да ни кажеш какво се е случило. Бони, подай ми шала си. Тя е измръзнала.
— Някой я е наранил — обади се мрачно Мат. — Струва ми се, че е в шок или нещо такова. Въпросът е къде са останалите? Вики, Елена с теб ли беше?
Вики се разхлипа и закри лицето си с длани, докато Мередит завиваше раменете й с розовия шал на Бони.
— Не, Дик… — неясно промълви тя, сякаш изговарянето на думите й причиняваше болка. — Ние бяхме в църквата… беше ужасно. То дойде… приличаше на мъгла. Черна мъгла. И очи. Видях очите му в тъмнината… горяха. Те ме изгориха…
— Тя бълнува — обади се Бони. — Или е изпаднала в истерия, или както там се казва.
— Вики, моля те, само ни кажи едно нещо — заговори Мат бавно и отчетливо. — Къде е Елена? Какво стана с нея?
— Не
— Те са били в гробището, в разрушената църква — прекъсна я Мередит. — И Елена е била с тях. Погледнете това. — На светлината на лампата в колата всички видяха дълбоките пресни следи, спускащи се надолу по шията на Вики до дантелата на комбинезона й.
— Приличат на белези от животно — рече Бони. — Като одраскано от котешки нокти или нещо такова.