Читать «Пробуждането» онлайн - страница 53

— Това е полицията — проговори с усилие, сякаш бе загубила гласа си. Стори й се странно да говори, след като бе мълчала толкова дълго. — Виждам на алеята за коли автомобилите на Робърт и Мат. — Погледна към Стефан и спокойствието, което я изпълваше до този миг, започна да се стопява. — Чудя се какво ли се е случило. Не ми се вярва Тайлър вече да им е казал…

— Дори и Тайлър не би могъл да е толкова глупав — отбеляза Стефан.

Спря зад една от полицейските коли и Елена издърпа неохотно ръката си от неговата. С цялото си сърце жадуваше двамата със Стефан да бъдат сами и никога да не се налага да се изправят пред останалия свят.

Но това бе невъзможно. Изминаха краткия път по пътеката до вратата, която бе отворена. Вътре цялата къща бе окъпана в светлина.

Когато пристъпи прага й, Елена изпита чувството, че все едно дузина лица се извърнаха към нея. Внезапно си представи как ли изглежда отстрани — застанала там, обвита в тъмната кадифена пелерина, със Стефан Салваторе до нея. В този миг леля й Джудит нададе вик и се спусна към нея, прегръщайки я и люлеейки я в обятията си.

— Елена! О, слава Богу, че си в безопасност! Но къде беше? И защо не се обади? Не осъзнаваш ли какво ни накара да преживеем?

Елена се огледа недоумяващо. Нищо не разбираше.

— Ние просто се радваме, че се върна — обади се Робърт.

— Бях в пансиона със Стефан — бавно проговори момичето. — Лельо Джудит, това е Стефан Салваторе, той се е настанил там. Той ме доведе вкъщи.

— Благодаря ти — промълви леля й над главата на племенницата си. Сетне погледът й се върна отново към момичето. — Но роклята ти, косата… Какво се е случило?

— Не знаеш ли? Тайлър явно не ти е казал. Но тогава защо полицията е тук? — Елена се дръпна инстинктивно към Стефан, чувстваше се в безопасност до него.

— Полицаите са тук, защото тази вечер Вики Бенет е била нападната на гробището — обясни Мат. Той, Бони и Мередит стояха зад леля Джудит и Робърт. Изглеждаха облекчени и малко смутени, но най-вече изморени. — Открихме я преди два или три часа, когато тръгнахме да те търсим.

— Нападната? — попита слисано Елена. — Нападната от какво?

— Никой не знае — отвърна Мередит.

— Е, сега вече няма защо да се тревожим — разнесе се успокояващият глас на Робърт. — Лекарят каза, че тя е много изплашена и е била доста пияна. Може би цялата работа е плод на въображението й.

— Драскотините й не са въображаеми. — Мередит бе учтива, но твърда.

— Какви драскотини? За какво говориш? — настоя Елена, местейки поглед от едно лице на друго.

— Аз ще ти кажа — рече Мередит и накратко обясни как бяха намерили Вики. — Тя не спираше да повтаря, че не знае къде си ти, че е била сама с Дик, когато се е случило. И когато я докарахме тук, лекарят каза, че не е открил нищо особено по нея, с изключение на драскотините по тялото й, а те можели да са от някоя котка.

— Няма ли никакви други белези по нея? — остро попита Стефан. Проговаряше за пръв път, откакто бяха влезли в къщата и Елена го погледна, изненадана от тона му.

— Не — поклати глава Мередит. — Разбира се, една котка не би могла да разкъса дрехите й, но Дик може и да го е сторил. О, и езикът й е ухапан.