Читать «Пробуждането» онлайн - страница 104
Л. Дж. Смит
В гърдите й се надигна гняв, когато си спомни как бе откраднат дневникът й. Но какво означаваше този сън? Какво от написаното в дневника бе разгневило Стефан?
Не знаеше отговора. Знаеше единствено, че има нужда да го види, да чуе гласа му, да усети ръцете му около себе си. Да бъде далеч от него, бе все едно да бъде отделена от собствената си плът.
Втурна се нагоре по стълбите на гимназията и по опустелите коридори. Насочи се към крилото за изучаване на чужди езици, защото първият час на Стефан беше по латински. Само ако можеше да го зърне за миг, щеше да се успокои.
Но той не беше в клас. През малкия прозорец на вратата видя, че мястото му е празно. Мат беше там, а изражението на лицето му я изплаши повече от всякога. Продължи да се взира в чина на Стефан, изпълнена с лошо предчувствие.
Елена се извърна машинално от вратата. Изкачи стълбите и продължи по коридора към кабинета по тригонометрия. Когато отвори вратата, всички лица се извърнаха към нея и тя побърза да седне на празното място на чина до Мередит.
Госпожица Халпърн спря за миг урока си, погледна към нея, после продължи. Когато учителката се извърна отново към дъската, Елена погледна към Мередит.
Приятелката й се протегна и улови ръката й.
— Добре ли си? — прошепна.
— Не зная — отвърна глупаво Елена. Имаше чувството, че се задушава, сякаш върху гърдите й се бе стоварила огромна тежест. Пръстите на Мередит бяха горещи и сухи. — Мередит, знаеш ли какво е станало със Стефан?
— Нима искаш да кажеш, че ти не знаеш? — тъмните очи на Мередит се разшириха, а Елена усети, че тежестта става все по-смазваща. Сякаш се бе гмурнала в тъмни и дълбоки води без скафандър.
— Те не са… го арестували, нали? — с усилие изрече думите Елена.
— Елена, много по-лошо е. Той е изчезнал. Рано тази сутрин полицията отишла в пансиона, но той не е бил там. Идваха в училище, но той не е идвал днес. Казаха, че са намерили колата му, изоставена край Олд Крийк роуд. Елена, те смятат, че е избягал, напуснал е града, защото е виновен.
— Това не е вярно — процеди през зъби Елена. Видя, че съучениците й се обърнаха, но не й пукаше. — Той е невинен!
— Зная, че вярваш в това, Елена, но защо иначе ще замине?
— Не би заминал. Не го е направил. — Нещо горещо стегна гърдите й, пламъците на гнева потушиха страха й. Дишането й се учести. — Той никога не би напуснал града по своя воля.
— Искаш да кажеш, че някой го е принудил? Но кой? Тайлър не би се осмелил…
— Принудил го е или още по-лошо — прекъсна я Елена. Сега вече целият клас се взираше в тях, а госпожица Халпърн стоеше с отворена уста. Елена се изправи внезапно и ги погледна с невиждащ взор. — Господ да му е на помощ, ако е наранил Стефан — заяви тя. — Господ да му е на
