Читать «Пробуждането» онлайн - страница 102

Но този път в тъмните му очи нямаше смях. Тя бяха черни и бездънни, а устните — стиснати в права линия.

Какво по-голямо доказателство искаш, Стефан? Аз съм много по-силен от теб, както ти си по-силен от тези жалки човешки същества. Аз съм по-бърз от теб и притежавам Сила, за която ти дори не си чувал. Древната Сила, Стефан. И не се страхувам да я използвам. Ако ми се противопоставиш, ще я използвам срещу теб.

— Затова ли си дошъл тук? За да ме измъчваш?

Бях твърде милостив към теб, братко. Много пъти съм имал възможност да те убия, но винаги досега съм пощадявал живота ти. Ала този път е различно. Деймън се отдръпна отново от дървото и заговори на глас:

— Предупреждавам те, Стефан. Не ми се пречкай. Няма значение защо дойдох тук. Това, което искам сега, е Елена. И ако се опиташ да ме спреш да я взема, ще те убия.

— Можеш да опиташ — рече Стефан. — Изгарящата го отвътре ярост бе по-силна от всякога, ярката й светлина извираше навън като галактика от сияйни звезди. Знаеше, че по някакъв начин тя бе заплаха за мрака на Деймън.

— Мислиш, че не мога да го направя? Никога няма да си вземеш поука, нали, малки братко? — Стефан разполагаше с достатъчно време, за да види как Деймън поклати отегчено глава, последва неясно движение и той усети как две силни ръце се стягат около гърлото му. Опълчи се мигом, свирепо, опитвайки се с все сили да ги отблъсне. Но те бяха твърди като стомана.

Нахвърли се диво напред, опитвайки се да уцели най-уязвимото място под брадичката на Деймън. Но без особен успех. Ръцете му бяха извити зад гърба му, тялото му — обездвижено. Той беше безпомощен като врабче в нокти на гъвкава опитна котка.

Отпусна за миг цялото си тяло, после внезапно стегна всичките си мускули, за да се освободи и да нанесе съкрушителен удар. Безмилостните ръце стегнаха още по-силно гърлото му, обезсмисляйки всякаква съпротива. Почувства се жалък.

Винаги си бил твърдоглав. Може би това ще те убеди. Стефан погледна брат си в лицето, бледо като изпотените стъкла на прозорците в пансиона, сетне надникна в черните му бездънни очи. Тогава усети как пръсти сграбчват косата му. Отметна глава назад, излагайки гърлото си.

Усилията му се удвоиха, движенията му станаха обезумели. Не си прави труда, отекна гласът в главата му, а после почувства острата режеща болка от зъбите. Почувства унижението и безпомощността на подгонена жертва, попаднала в капана на ловеца. А след това болката да изсмучат кръвта му против волята му.

Отказваше да се предаде и болката се усили. Имаше чувството, че изтръгват душата му както корените на онази фиданка от земята. Болката го прониза като нажежено желязо, плътта му запулсира неистово там, където зъбите на Деймън се бяха впили. Агонията изгаряше челюстта му и страните, пропълзя надолу по гърдите и раменете. Зави му се свят и усети, че губи съзнание.

После внезапно ръцете го пуснаха и той падна на земята върху одеяло от влажни и гниещи листа. Задъхан, той се надигна с мъка и се подпря на ръце и колене.

— Виждаш ли, малки братко, аз съм по-силен от теб. Достатъчно силен, за да те победя и да изсмуча кръвта и живота ти, ако пожелая. Остави Елена на мен или ще го направя.