Читать «Кръвожадност» онлайн - страница 15

— Искате ли да се забавлявате, момчета? — попита провлачено тя, като местеше поглед от мен към Деймън и обратно. Не беше Катрин, дори липсваше и най-бледа прилика с нея, но аз видях блясък в очите на брат си.

— Не мисля, че ще е проблем да намерим място, където да отседнем — прошепнах тихо.

— Не я убивай — прошепна в отговор той, като челюстта му едва се движеше.

— Елате с мен. Имам няколко момичета, които ще се радват да се запознаят с вас. Приличате ми на момчета, зажаднели за приключения. Така ли е? — смигна ни жената.

Задаваше се буря и аз дочувах смътен тътнеж в далечината.

— Ние винаги сме зажаднели за приключения и хубави дами — поклоних се леко аз.

С периферното си зрение видях как Деймън стисна челюсти и разбрах, че се бори с копнежа да се нахрани. Не се бори, помислих си, надявайки се, че Деймън ще пие, докато я следвахме по калдъръмената улица.

— Стигнахме — рече жената и отключи с голям ключ вратата от ковано желязо на боядисаната в тъмносиньо къща в края на задънената улица. Къщата беше добре поддържана, но сградите от двете й страни изглеждаха изоставени, с лющеща се боя и буренясали градини. Чувах звуците на пиано да се носят отвътре.

— Това е моят пансион — „При госпожица Моли“. Само дето, разбира се, в този пансион ще ви покажем истинско гостоприемство, ако сте в настроение за това — промълви тя и запърха с дългите си мигли. — Идвате ли?

— Да, мадам. — Бутнах Деймън през вратата, сетне заключих вратата зад нас.

7

На следващата вечер, изпълнен със задоволство, наблюдавах как слънцето залязва над пристанището. Госпожица Моли не бе преувеличила: момичетата в дома й бяха гостоприемни. За закуска имах една от тях — хубавица с копринена като царевична свила коса и замъглени сини очи. Още усещах върху устните си вкуса на кръвта й, смесена с вино.

Двамата с Деймън прекарахме деня в разходки из града, зяпахме балконите от ковано желязо във френския квартал — и момичетата, които ни махаха, полегнали на шезлонгите — витрините на шивашките ателиета, отрупани с топове от великолепни копринени платове, оживените магазини за пури, където мъже със закръглени кореми уреждаха сделките си.

Но от всички гледки най-много ми допадна пристанището. То беше душата на града, където високите кораби, натоварени с екзотичните си товари, влизаха и излизаха. Ако махнеш пристанището, градът ставаше уязвим и безпомощен като момичето на госпожица Моли тази сутрин.

Деймън също се взираше в корабите и потриваше замислено брадичката си. Пръстенът му с лапис лазули проблясваше на светлината на залязващото слънце.

— Почти я бях спасил.

— Кого? — попитах и се извърнах рязко. В гърдите ми избуя надежда. — Измъкнал си се навън и си се нахранил от някого?