Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 76

Той хлопна вратата, заобиколи колата и отвори другата врата. Кали скочи на четири крака и навря муцуната си между двете предни седалки. Тоуи се обърна и я подуши. Тревалян хвана каишката й и я издърпа от колата. Провери отново дали фенерчето му работи, пъхна го обратно в джоба си и поведе кучето към гъстата борова гора. Двеста метра по-нататък коленичи и й подаде няколко соленки със сирене от минибара на хотела. Помилва я нежно и тихичко я похвали за вярната служба. После разкопча каишката й, даде команда „На място“ и я остави.

На два пъти се обърна и я освети с фенерчето, за да провери дали изпълнява командата. Стоеше неподвижно, само очите й светеха в мрака. От малкото време, през което се познаваха, беше разбрал, че Тоуи е добро куче. Нямаше да мръдне от мястото си.

Първоначално възнамеряваше да пререже гърлото й и да я погребе в гората, където никой нямаше да я открие. Ала после реши просто да я остави. Затича се, уверен, че животното ще спази командата и ще остане „на място“ поне още десет-петнайсет минути.

Влезе в колата, закопча Кали с каишите и я премести на предната седалка.

Смяната приключи успешно. Последната спънка бе отстранена.

8.

Уолт се събуди в леглото на дъщеря си Емили от звъна на телефона в семейната спалня, която вече втора нощ избягваше.

Беше дремнал само два часа и се чувстваше като пребит. Успя да се довлече до кухнята и да поеме разговора оттам, преди да се е включил секретарят.

— Кати е. Съжалявам, че те безпокоя вкъщи, Уолт. — Диспечерската служба. Опита се да събере мислите си. — Пробвах първо на мобилния и на пейджъра ти.

— Казвай. — Той разтърка лицето си в опит да се разсъни. Не успя.

— Стюарт Холмс се обади в 5:56 сутринта.

Уолт погледна към часовника в кухнята — бяха минали седем минути.

— Слушам те — каза той. Май нямаше да има нужда от кафе. Само при споменаването на това име се бе събудил напълно.

— Държа се доста грубо и заповеднически. Обясних му, че спешните случаи се поемат от 911. Той ми отвърна да вървя по дяволите.

Уолт познаваше репутацията на Стюарт Холмс и изобщо не се изненада.

— Какъв е случаят?

— Не искаше да ми каже. Там е работата. Настоява да говори лично с теб. Звучеше разтревожен.

В главата на Флеминг светна предупредителна лампа — двамата със Стюарт Холмс не се познаваха лично.

Петнайсет минути по-късно Уолт вече зареждаше черокито на бензиностанцията, облечен в чиста, колосана униформа, с картонена чаша кафе в ръка. Звънна на номера, който Стюарт Холмс бе оставил в диспечерската служба, но отсреща вдигна някакъв негов асистент, който му предаде, че шефът му иска да говори с шерифа „по възможно най-бързия начин“.

Лично Холмс му отвори вратата на огромното си имение на брега на Лейк Крийк. Сгушен в подножието на планината, домът му приличаше на музей на съвременното изкуство. Домакинът го поведе към масичка за кафе, сложена пред огромна стъклена стена с изглед към градината. Сервираше им слаба жена на около трийсет години с френски акцент. Стюарт Холмс поръча за Уолт омлет с наденички, варен геврек, запечен с топено сирене, кафе и портокалов сок. За себе си взе пушена сьомга с каперси и сок от гуава.