Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 8

Хората от екипа й се разпръснаха незабавно. В следващия момент в къщата останаха четирима агенти от тайните служби заедно с Драйър, Патрик Кътър и Уолт. Пред библиотеката от другата страна на улицата лагеруваха представители на пресата, стиснали в ръце черни фотоапарати с обективи, насочени като снайпери към къщата.

— Да се захващаме за работа — каза Драйър, потривайки ръце.

Един от хората му спусна щорите във всекидневната и излезе от къщата. Уолт забеляза още един от екипа на охраната, застанал на пост пред вратата на кухнята. Четиримата се настаниха на дивана и два тапицирани стола в стил арт деко, които бяха част от мебелите още от петдесетте. Правоъгълна стъклена масичка за кафе, отрупана с вестници и списания, стоеше помежду им като островче.

Още в началото на разговора Уолт направи бърза преценка на присъстващите: Драйър — способен и делови, типичен федерален агент; Кътър — леко надменен и припрян, човек с ясен поглед върху цялостната картина; очевидно от Уолт се очакваше да играе ролята на недоверчивото местно ченге, но той не смяташе да се подчинява на стереотипи; Лиз Шейлър, от своя страна, умело успяваше да отдели нужното внимание на всеки от тях, като от време на време си водеше бележки. Уолт си представи разговора им като копие от записа, направен от Патрик Кътър с дигитална писалка, поставена на масичката с позволението на останалите.

„ФЛЕМИНГ: Е, каква е тази реална заплаха?

ДРАЙЪР: Прихванахме телефонен разговор. Най-вероятно от Националната агенция за сигурност, въпреки че го получихме от Бюрото.

КЪТЪР: Дик никога не ми казва откъде точно получаваме информацията. Но очевидно не е измислица.

ДРАЙЪР: Със сигурност.

ФЛЕМИНГ: Имаме ли запис?

ДРАЙЪР: Очакваме го, по всяка вероятност ще го получим не по-рано от вторник или сряда, което значи, че конференцията и речта на мис Шейлър в неделя сутринта вече ще са приключили. Правителствена работа!

ФЛЕМИНГ: Значи заплахата е реална.

ДРАЙЪР: Споменава се главният прокурор и цена от петстотин хиляди долара.

ШЕЙЛЪР: Цената ми се покачва. Първият човек, който се опита да ме убие, щеше да го направи безплатно.

КЪТЪР: Дик, разбира се, смята, че е важно, но очевидно е било неясно изразено и може да се случи както днес, така и в далечно бъдеще.

ФЛЕМИНГ: Предполагам, че ще се наложи да направим промени. Можем ли да отменим речта?

КЪТЪР: Нека не отиваме твърде далеч.

ФЛЕМИНГ: Извинете ме, сър, но задачата на всички ни е точно тази — да не допускаме да се стига твърде далеч.

ДРАЙЪР: Вариантът за отменяне е прекалено прибързан. Само за последните три седмици сме получили дванайсет заплахи. Тази е най-правдоподобна от всички, но се нуждаем от още подробности.

КЪТЪР: Твоята реч ще закрие конференцията, Лиз. Ще уважа и приема решението ти, каквото и да е то, но знаеш какви са рисковете.