Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 120

— Ела да ми помогнеш — каза Уолт, обърна се и спусна надолу страничната релса на болничното легло. Двамата издърпаха матрака на пода и го преобърнаха с долната част нагоре.

Дъното беше издълбано с нещо остро във формата на човешко тяло — глава, рамене, крака, ръце. Три парчета прозрачни тръбички паднаха на земята.

— Бил е в стаята през цялото време — процеди Уолт, — лежал е по гръб под матрака и е дишал през тръбичките. Изобщо не е мърдал от стаята, докато ние сме го търсили навън. — Вече крещеше вбесено към Брандън. — Един полицай задължително остава да пази мястото на престъплението! По дяволите, Томи!

Той изхвърча от стаята, опитвайки се да разсъждава като Тревалян. Къде би отишъл? Как бе планирал да се измъкне от долината? Имаше ли съучастник, който му помагаше?

После проумя — хората на Драйър и почти всички от собствения му екип бяха извикани да претърсват болницата.

Дано не бе твърде късно.

27.

Тревалян влезе в града по възможно най-прекия маршрут. Този, който полицаите едва ли щяха да се сетят да претърсват или блокират — алеята за велосипеди. С един удар в главата бе проснал в безсъзнание полицая, който пазеше отвън аварийното стълбище на болницата, съблече го, напъха чорап в устата му и го закопча с белезниците. Нахлузи униформата му и взе мобилния му телефон, ала обувките се оказаха с един номер по-малки и ужасно му стискаха. Почти целия път до града измина с инвалидна количка по велосипедната алея. На петдесетина метра вдясно от него полицейските коли фучаха напред-назад по магистралата. На завоя към ски пистите захвърли количката. Засега обезболяващите още действаха. После щеше да стане страшно.

Добра се почти до центъра на града, набра наизустения телефонен номер и остави съобщение след сигнала. Надяваше се, че все още не е станало прекалено късно.

Зачака. Изминаха пет минути. Десет.

Най-после телефонът звънна и той се обади.

— Казвай — чу се мъжки глас отсреща.

— Сватбата не се състоя.

— Разбрах. Много съм разочарован!

— Имах малък проблем, докато успея да се измъкна от църквата, но това вече е зад гърба ми. Свободен съм.

— Свободен?

— Да. Ала роднините на булката ме преследват и няма да успея да се измъкна от града. Имам нужда от подслон.

— Така е, когато човек е ерген — отвърна мъжът. — Ще измислиш нещо.

— Нуждая се от помощта ти.

— Опасявам се, че не мога да ти помогна. Не успя да консумираш брака.

В този момент над главата му прелетя хеликоптер. От силния шум Тревалян не чуваше събеседника си и се надяваше, че не е затворил. Ала за огромна негова изненада, същият шум от хеликоптер се носеше и от слушалката.

Вдигна поглед нагоре и видя проблясващите му в червено и бяло светлинки, докато се отдалечаваше към другия край на града. Задържа се във въздуха над Ноб Хил и бавно започна да се спуска към някакво огромно частно имение.

Разговорът прекъсна, но след малко телефонът отново иззвъня. Нямаше и следа от шум на хеликоптер в слушалката и Тревалян се зачуди дали наистина го бе чул по телефона.