Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 118

— Какво има? — обади се Драйър.

— Това е схемата с местата за късната закуска по случай речта на Лиз Шейлър, нали така? — попита Уолт.

— Точно така.

— Защо мястото на Стюарт Холмс е отбелязано с X?

— По метода на изключването. Има вероятност убийството на главния прокурор да е било поръчано от някой от присъстващите на конференцията, затова проверихме кой от поканените не се е появил. Единствено неговото място остана празно.

— А какви са тези инициали до името му? — запита шерифът. — Имаш ли представа?

— Съкращение, означаващо предпочитания за храна. Дали искаш нормална храна или нещо вегетарианско, дали водиш личния си готвач, дали имаш алергия към зърнени храни, да речем… наясно си с начина на живот на този тип хора.

Флеминг отвори бележника си и разлисти няколко страници назад.

— А каква е тази дата до името му в списъка? Най-отдолу на страницата?

Драйър се наведе да погледне.

— Шест-шест. Шести юни. Какво те тревожи, шерифе?

— Стюарт Холмс използва личен готвач. Името му е Рафаел — отвърна Уолт, след като свери името със записките си. — Няма да сложи и хапка в устата си, ако не е приготвена от въпросния Рафаел. В това отношение е стриктен до фанатизъм.

— Е, и? Това е мястото на Стюарт Холмс и до него е отбелязано — без предпочитания. Какво толкова? Мисля, че се нуждаеш от почивка.

— А аз мисля, че още преди шест седмици — на шести юни — Стюарт Холмс е знаел, че няма да присъства на речта на Лиз Шейлър.

— Искаш да кажеш, защо да прави уточнения за менюто, след като няма да е там?

— Ами да. Има логика — кимна Уолт.

Драйър хвърли поглед първо към списъка, а после отново към шерифа.

— Неее… не ми се вярва — сбърчи вежди той, ала вече не звучеше толкова уверено, колкото преди минута.

На вратата се почука и след това оттам се подаде голямата глава на Дик О’Брайън.

— Шерифе, трябваш ми!

25.

Уолт излезе от Мобилния команден център, облечен в чиста черна тениска с надпис „Планинска спасителна служба“ на гърба.

О’Брайън явно никога не спираше да се поти.

— Здрасти — каза той.

— Здрасти и на теб — отвърна шерифът.

— Как е той… баща ти, искам да кажа?

— Операцията му мина като по мед и масло.

— Това е добра новина.

— Да, така е — кимна Уолт.

— Моят човек… който го простреля… Искаше да улучи теб.

— Много утешително, няма що.

— Исках да кажа, че той просто си вършеше работата. Не го съди прекалено строго…

— Можем да направим сделка — ние двамата — предложи Флеминг.

— Можем ли?

— Сигурно му е кипнала кръвта, когато е разбрал, че тя отново е увлечена по брат му.

— Да не започваме пак с това, Уолт.

— Ревността е сериозен мотив за престъпление. Човек като Патрик получава всичко, което си навие на пръста, не е ли така? Но когато съперникът ти се окаже собственият ти брат, какво става тогава?

— Много грешиш.

— Не аз. Патрик — каза Уолт. — Ти ми помогна. На моста. Защо реши да го направиш?

— Не разбирам за какво намекваш.