Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 117

— Старши специален агент — отново я поправи той.

— На него ще кажа тогава.

Мъжът я потупа надолу по тялото — съвсем внимателно — и я пусна.

— Добре. Можеш да влизаш.

— Леле, задължена съм ти — каза тя и изчака да й отключи вратата. Влезе вътре и той пусна резето след нея.

— Неделя е — рече Том. — Никой не обича да работи в неделя.

— На мен ми е все едно — отвърна агентът.

— Тъжна работа, ако питаш мен — не му остана длъжен Брандън. Когато вратата беше заключена, можеше да гледа, където пожелае. Избра да се вторачи в агента.

— Добре че никой не те пита — отвърна му онзи, твърдо решен да има последната дума.

Томи можеше да продължи размяната на реплики, но предпочете да не го прави. Очертаваше се наистина дълга нощ. Шерифът явно имаше намерение да го държи тук — по-точно далеч от караваната — колкото се може по-дълго време.

23.

Секунди след като сестрата влезе в болничната стая, от вътрешната страна на вратата се чу блъскане — не обичайното почукване, с което Брандън беше свикнал, а страховито удряне с юмрук. Гласът на жената едва се чуваше зад дебелата врата, но звучеше като изпаднала в паника.

Мъжете извадиха оръжията си и заеха позиции. Агентът отключи и отстъпи назад, подготвен да види Тревалян, сграбчил сестрата като заложник, за да ги стресне.

Жената ги гледаше с широко отворени очи и пламнало лице.

— Няма го! — превъзбудено извика тя. — Леглото… проверих и в банята…

Том хвърли бърз поглед към другия мъж, извади радиостанцията си и изреди няколко полицейски кода, отнасящи се до спешни случаи. После набързо се споразумяха агентът да влезе вътре, но без оръжието си.

Брандън издърпа сестрата навън.

— Бягай оттук — нареди й.

Агентът отвори широко вратата. Леглото беше празно. Приближи се до шкафа и надникна вътре. Празен. Погледна под леглото. И там нищо. Приближи се внимателно към отворената врата на банята и хвърли поглед към огледалото — не се виждаше никой. Дръпна завеската на душа — и там никой. И тогава, с крайчеца на окото си, забеляза един от панелите на тавана над леглото. Леко изкривен, за разлика от останалите.

— Назад! — изкрещя той.

Върна се в коридора, където вече пристигаше подкрепление. Направи знак на помощник-шерифа да го последва и двамата влязоха в стаята. Агентът посочи към тавана. Томи се покатери на шкафчето и избута панела встрани. Пъхна главата си в отвора и промуши фенерче покрай брадичката си.

— По дяволите! — изруга той. — Изглежда, един от панелите в банята води към отдушник или нещо подобно. — Скочи на земята и повтори процедурата, покатерен на плота в банята. Повдигна се на пръсти и разбута няколко от панелите встрани. — Потвърждавам. Тук има изход. — Измъкна главата си от отвора и погледна надолу. — Един господ знае къде може да е стигнал вече!

24.

Уолт седеше в Мобилния команден център и пишеше доклад за събитията. Вече цял час погледът му блуждаеше по схемата с местата на гостите, забодена на корковата дъска срещу него.

На огромен лист хартия бяха отбелязани масите и точното разположение на присъстващите, поканени на късната закуска в банкетната зала. До всяко място стоеше надпис с името, с изключение на едно, отбелязано с X.